Vivacom - задушени в собствен соЦ

Време е да напиша за това, защото съм обещал на vivacom. Безпардонното им отношение така е вмирисало и без това крехката ни връзка, че се налага да държа телефона с тяхната карта в специален, парфюмиран контейнер, на който пише "Използвай само в краен случай и с голямо отвращение".

Ще започна с това, че основният ми номер е към М-тел. Така е вече десетина години и като гледам, скоро няма да се промени. Не че те нямат трески за дялане. Добре де, понякога летви. Но поне са ме изслушвали, държали са се човешки и са реагирали в общи линии адекватно.

Виваком не го направиха. Преди вече повече от два месеца (а може и да са три) си заредих предлатената карта, която съм си купил от тях преди няколко години. Тогава промоцията беше с гръмкия лозунг "Бонуси без край" и аз щастливо си закупих този техен продукт предвкусвайки доживотната радост на безкрайните ултра-евтини разговори. В общи линии идеята се състои в това, че плащаш 20 лв., срещу които ти зареждат 500 мин. за разговори и доста СМС-и, които аз не използвам и затова не знам колко са. Тази схема работеше за мен с години. Използвам този номер за да говоря само с един-двама души, но пък разговорите са регулярни.

При последния ми опит да заредя картата отидох в център на Виваком, платих си 20 лв. и лелката учтиво ми зареди сметката. Опитът ми сочи, че с едно зареждане аз изкарвам средно между 2 и 4 месеца. За моя изненада обаче този път минутите се изчерпаха за (може би) по-малко от две седмици. Веднага предположих, че става дума за недоразумение, при което са пропуснали да ми заредят бонус минутите и се обадих да проверя. Оказа се че:

1. Да, наистина не са ми заредили 500-те минути.
2. Не, не е недоразумение.

А не било недоразумение понеже съм заредил ваучера си по един начин, а трябвало да го заредя по друг. (?!?!?!?). До момента съм зареждал сметката по най-различни начини и проблем не е имало, но се оказа, че най-после съм уцелил точно този проблемен модел, при който промоцията не важи. Понеже не обичам да се размотавам в излишни приказки по подобни теми казах, че очевидно е станало недоразумение, такива неща се случват, и нека да го оправим това, без излишен шум.

Лесно е да се досетите, че отсреща най-учтиво ми казаха, че това не можело да стане. Аз припомних, че съм платил 20 лв. и според отношенията ни, за които сме се разбрали с Виваком чрез акта на моята покупка на тази SIM карта, те са длъжни да ми зареждат по 500 минути срещу тази сума.

Със същия успех можех да говоря и на някой който седи на "Байконур" и гледа излитане на ракета без шумозаглушителни слушалки. Служителката си упорстваше че минути... йок.

Тогава вече се ядосах и на висок тон попитах наистина ли смятат, че могат просто да ми кажат, че няма да ми дадат това, за което съм си платил и аз ще им кажа "Ами добре". По-вбесяващото е, че отсреща ми отговориха:
"Съжалявам господине, направете каквото искате, ако искате подайте и жалба, но аз ви казвам, че няма да си получите тези минути".

На въпроса ми от къде да знам че трябва да спазвам тези условия за зарждане на ваучер ми казаха, че промоцията ми била толкова стара, че за нея даже нямало инфо и на сайта. С което окончателно ме убиха. Изглежда звездите трябва да ми го говорят как се зарежда ваучер от Виваком.

Последва раходка до ценътр за обслужване на клиенти, разговор (съвсем учтив) с хората там, съвет да се обадя пак на 123, ново обаждане, почти същия разговор.

Това е то. Виваком се опитват да ме измамят. Аз им обещах, че ще се опитам с всички средства да си плуча полагаемото и да разкажа на колкото се може повече хора за случая. Сигурен съм, че далеч не съм единствения.

Проучил какво да направя в Комисията за защита на потребителите, от където ме посъветваха да подам жалба. Каквато разбира се ще подам. Жалбва подадох и през сайта на Виваком, но тя не беше уважена нито в рамките на 30-дненвия им срок, нито по-късно. Не ги трогна и уведомлението ми, че ще подам жалба в КЗП. Явно Виваком са недосегаеми, за да не се притесняват от такива неща. Или пък постоянно се жалят от тях и вече не им пука, знам ли...

Безочието на тази фирма ми струва пари всеки ден, защото аз продължавам да говоря с номера, с който иначе трябваше да говоря безплатно. От М-телския си номер.

Останлото е плява. За пореден път се убеждавам колко е тежко да се промени културата в голяма и тромава соц-компания, която драпа да влезе в ритъм. Всички млади и свестни хора, които работят там би трябвало да си задават въпроса защо още го правят. И те сигурно си го задават. Пожелавам на Виваком бавен и мъчителен път надолу до момента, в който не осъзнаят, че моите пари не са техни. Нито вашите, нито на който и да било друг. Не са техни, ако не ми дават това, за което си плащам. Останалото е кражба и/или измама.
А те са незаконни.

play |>

are you out there?
are you gonna find me?

Стоп кадър.

Тази вечер Re:tv спря да излъчва. Пиша го не защото е тъжно. Това е ясно на всички мислещи. Пиша го, защото някой ден, когато се връщам назад и мисля за нещата, може би ще видя много повече отколкото виждам сега. А това може да е важно.

шеста.

навън искаш всичко.
във водата се бориш за всяка глътка въздух.
life can be really simple.

пета.

хлапето ме провокира с това.

клавиатурата, като уста. клавишите - като зъби.
да си говорим <не е равно> да си попишем.

четвърта.

мъглата се е наместила уютно в тунела. така стоповете на автомобилите пред мен изглеждат призрачни... нещо като кадър от lost highway. докато burial изпълват купето със звуци си представям...

flying sometimes

Отгоре всичко изглеждаше мъничко. Малки, нищожни точици, объркани душици, чиито безсмислени проблеми се изпаряват бавно на лятното слънце за да попият в облаците и после да ги полеят отново с дъжда. Нищо в природата не се губи.

Мислеше си как от лъскавата рамка на прозореца на 102-я етаж облаците наистина изглеждат красиви и близки.

- Нали не мислиш, че това те доближава до Бога?

- Млъкни!

- Това са само облаци.

- Не са просто облаци. Това са моите облаци. Сам ги повиках.

- И сега какво?

- Нищо. Красиви са и просто искам да ги гледам.

- За това ли си се изправил върху рамката на отворения прозорец?

- Млъкни! Ти си само глас в главата ми. Не съществуваш!

- А главата ти не съществува ли?

- Съществува, разбира се. Не съм толкова луд! Казах ти да млъкнеш!

- Тъпо е, че говориш с някой, който не съществува.

- Мхм.

- От друга страна, напоследък стана модерно изказването, че всичко съществува само в главите ни.

- Ти нямаш глава! Това е моята глава!

- Забелязвам, че мислиш с твърде много удивителни. Това не е добре. Особено ако си стъпил върху рамката на отворен прозорец. Успокой се.

- Виж, едно перо от гълъб.

- Да.

- Носи се. Красиво е. Перо в облаците...

- Това е само едно перо.

- Сляп си, като тъпа къртица! Като бобър, в прекалено хлориран басейн!

- Аз съм само в главата ти, забрави ли? Използвам твоите очи. Освен това къртиците не са тъпи.

- Искам да съм лек като перце.

- Защо?

- За да се нося.

- Знаеш ли, още Галилей е доказал, че телата падат с една и съща скорост независимо от масата си.

- Наистина ли???

- Да.

- О.... очарователно....