3qt

Vivacom - задушени в собствен соЦ

2010-08-31T08:14:00.000-07:00

Време е да напиша за това, защото съм обещал на vivacom. Безпардонното им отношение така е вмирисало и без това крехката ни връзка, че се налага да държа телефона с тяхната карта в специален, парфюмиран контейнер, на който пише "Използвай само в краен случай и с голямо отвращение".

Ще започна с това, че основният ми номер е към М-тел. Така е вече десетина години и като гледам, скоро няма да се промени. Не че те нямат трески за дялане. Добре де, понякога летви. Но поне са ме изслушвали, държали са се човешки и са реагирали в общи линии адекватно.

Виваком не го направиха. Преди вече повече от два месеца (а може и да са три) си заредих предлатената карта, която съм си купил от тях преди няколко години. Тогава промоцията беше с гръмкия лозунг "Бонуси без край" и аз щастливо си закупих този техен продукт предвкусвайки доживотната радост на безкрайните ултра-евтини разговори. В общи линии идеята се състои в това, че плащаш 20 лв., срещу които ти зареждат 500 мин. за разговори и доста СМС-и, които аз не използвам и затова не знам колко са. Тази схема работеше за мен с години. Използвам този номер за да говоря само с един-двама души, но пък разговорите са регулярни.

При последния ми опит да заредя картата отидох в център на Виваком, платих си 20 лв. и лелката учтиво ми зареди сметката. Опитът ми сочи, че с едно зареждане аз изкарвам средно между 2 и 4 месеца. За моя изненада обаче този път минутите се изчерпаха за (може би) по-малко от две седмици. Веднага предположих, че става дума за недоразумение, при което са пропуснали да ми заредят бонус минутите и се обадих да проверя. Оказа се че:

1. Да, наистина не са ми заредили 500-те минути.
2. Не, не е недоразумение.

А не било недоразумение понеже съм заредил ваучера си по един начин, а трябвало да го заредя по друг. (?!?!?!?). До момента съм зареждал сметката по най-различни начини и проблем не е имало, но се оказа, че най-после съм уцелил точно този проблемен модел, при който промоцията не важи. Понеже не обичам да се размотавам в излишни приказки по подобни теми казах, че очевидно е станало недоразумение, такива неща се случват, и нека да го оправим това, без излишен шум.

Лесно е да се досетите, че отсреща най-учтиво ми казаха, че това не можело да стане. Аз припомних, че съм платил 20 лв. и според отношенията ни, за които сме се разбрали с Виваком чрез акта на моята покупка на тази SIM карта, те са длъжни да ми зареждат по 500 минути срещу тази сума.

Със същия успех можех да говоря и на някой който седи на "Байконур" и гледа излитане на ракета без шумозаглушителни слушалки. Служителката си упорстваше че минути... йок.

Тогава вече се ядосах и на висок тон попитах наистина ли смятат, че могат просто да ми кажат, че няма да ми дадат това, за което съм си платил и аз ще им кажа "Ами добре". По-вбесяващото е, че отсреща ми отговориха:
"Съжалявам господине, направете каквото искате, ако искате подайте и жалба, но аз ви казвам, че няма да си получите тези минути".

На въпроса ми от къде да знам че трябва да спазвам тези условия за зарждане на ваучер ми казаха, че промоцията ми била толкова стара, че за нея даже нямало инфо и на сайта. С което окончателно ме убиха. Изглежда звездите трябва да ми го говорят как се зарежда ваучер от Виваком.

Последва раходка до ценътр за обслужване на клиенти, разговор (съвсем учтив) с хората там, съвет да се обадя пак на 123, ново обаждане, почти същия разговор.

Това е то. Виваком се опитват да ме измамят. Аз им обещах, че ще се опитам с всички средства да си плуча полагаемото и да разкажа на колкото се може повече хора за случая. Сигурен съм, че далеч не съм единствения.

Проучил какво да направя в Комисията за защита на потребителите, от където ме посъветваха да подам жалба. Каквато разбира се ще подам. Жалбва подадох и през сайта на Виваком, но тя не беше уважена нито в рамките на 30-дненвия им срок, нито по-късно. Не ги трогна и уведомлението ми, че ще подам жалба в КЗП. Явно Виваком са недосегаеми, за да не се притесняват от такива неща. Или пък постоянно се жалят от тях и вече не им пука, знам ли...

Безочието на тази фирма ми струва пари всеки ден, защото аз продължавам да говоря с номера, с който иначе трябваше да говоря безплатно. От М-телския си номер.

Останлото е плява. За пореден път се убеждавам колко е тежко да се промени културата в голяма и тромава соц-компания, която драпа да влезе в ритъм. Всички млади и свестни хора, които работят там би трябвало да си задават въпроса защо още го правят. И те сигурно си го задават. Пожелавам на Виваком бавен и мъчителен път надолу до момента, в който не осъзнаят, че моите пари не са техни. Нито вашите, нито на който и да било друг. Не са техни, ако не ми дават това, за което си плащам. Останалото е кражба и/или измама.
А те са незаконни.

play |>

2009-12-27T06:52:00.001-08:00

are you out there?
are you gonna find me?

Стоп кадър.

2009-11-27T15:39:00.001-08:00

Тази вечер Re:tv спря да излъчва. Пиша го не защото е тъжно. Това е ясно на всички мислещи. Пиша го, защото някой ден, когато се връщам назад и мисля за нещата, може би ще видя много повече отколкото виждам сега. А това може да е важно.

шеста.

2009-11-27T08:50:00.000-08:00

навън искаш всичко.
във водата се бориш за всяка глътка въздух.
life can be really simple.

пета.

2009-11-26T13:32:00.000-08:00

хлапето ме провокира с това.

клавиатурата, като уста. клавишите - като зъби.
да си говорим <не е равно> да си попишем.

четвърта.

2009-10-18T07:02:00.000-07:00

мъглата се е наместила уютно в тунела. така стоповете на автомобилите пред мен изглеждат призрачни... нещо като кадър от lost highway. докато burial изпълват купето със звуци си представям...

flying sometimes

2009-10-07T22:10:00.000-07:00

Отгоре всичко изглеждаше мъничко. Малки, нищожни точици, объркани душици, чиито безсмислени проблеми се изпаряват бавно на лятното слънце за да попият в облаците и после да ги полеят отново с дъжда. Нищо в природата не се губи.

Мислеше си как от лъскавата рамка на прозореца на 102-я етаж облаците наистина изглеждат красиви и близки.

- Нали не мислиш, че това те доближава до Бога?

- Млъкни!

- Това са само облаци.

- Не са просто облаци. Това са моите облаци. Сам ги повиках.

- И сега какво?

- Нищо. Красиви са и просто искам да ги гледам.

- За това ли си се изправил върху рамката на отворения прозорец?

- Млъкни! Ти си само глас в главата ми. Не съществуваш!

- А главата ти не съществува ли?

- Съществува, разбира се. Не съм толкова луд! Казах ти да млъкнеш!

- Тъпо е, че говориш с някой, който не съществува.

- Мхм.

- От друга страна, напоследък стана модерно изказването, че всичко съществува само в главите ни.

- Ти нямаш глава! Това е моята глава!

- Забелязвам, че мислиш с твърде много удивителни. Това не е добре. Особено ако си стъпил върху рамката на отворен прозорец. Успокой се.

- Виж, едно перо от гълъб.

- Да.

- Носи се. Красиво е. Перо в облаците...

- Това е само едно перо.

- Сляп си, като тъпа къртица! Като бобър, в прекалено хлориран басейн!

- Аз съм само в главата ти, забрави ли? Използвам твоите очи. Освен това къртиците не са тъпи.

- Искам да съм лек като перце.

- Защо?

- За да се нося.

- Знаеш ли, още Галилей е доказал, че телата падат с една и съща скорост независимо от масата си.

- Наистина ли???

- Да.

- О.... очарователно....

трета.

2009-09-21T05:43:00.000-07:00

тя е седнала на стол пред къщата. пред нея - път. третокласно междуселско шосе, със скапан асфалт и изпълнение, специално предназначени да служат вярно на авторемонтната индустрия. на лицето й е изписано смирение. годините са минали през нея и са оставили дълбоки следи по това лице, което посреща и изпраща отминаващите автомобили. само 35 километра делят света й от големия град, но те водят до друго измерение, в което спокойствието е състояние на ежедневието. докато подминавам, усещам как пресичам стената й от самота, а шосето е влака на преминаващия пред очите й живот. тя чака. ден след ден след ден...

втора.

2009-09-19T11:35:00.000-07:00

той стои на кръстовището. тъмни очила, светлоотразителна жилетка, фуражка, палка с която потупва десния си крак и предизвикателна поза. ние сме от другата страна на светофара, със светнати фарове и безразлично гледащи флуидите комплекси струящи от тъмните му стъкла в мрачния предиобед. гондор vs. мордор. "да изчезнеш за 60 секунди" vs. "да висиш цяла сутрин". сивото на изгорелите газове побеждава електриковожълтозеленото отегчение, но дава жертви. във взаимната ни ненавист има само една разделителна линия в три цвята - червено, жълто, зелено.

първа.

2009-09-18T17:48:00.000-07:00

от днес започвам серия от снимки. те няма да са тук. нито някъде другаде. ще присъстват само с коментарите си.

дъждът започна изведнъж. беше просто шум в прозореца, който натрапчиво зае свободния въздух в стаята. всички пренаредиха плановете си, като включиха в тях чадър, такси, кола, или просто по-близка дестинация. в петък, в пет часа следобед успешно планирахме как да се спасим от измиване, след което светнахме лампите. за кратко бяхме отбор сухолюбиви "чао"-та.

Всяка една неделя

2009-02-15T10:50:00.000-08:00

Трета, втора, десен мигач, светофар...
Уикендът бавно ме изстъргва от подметките си, изтърсвайки прашинки умора по мръсната ми кола. Времето пак мина като сън. Кратък, но напоителен с усмивки, хора, бърбън и вино... Събуждам се с парещи клепачи и само успявам да си направя кафе, което да изпия набързо преди да изхвърча към колата. Нещо много се обърка в тази неделя, която трябваше да е пищен епилог на един още по-разточителен уикенд. Разсипвам натрошени пръчици задоволство покрай табели с промоции и разхвърляни щандове вместо да попивам някъде съдържанието на чаша горещ шоколад.
Първа, втора, десен мигач, паркинг...
Сменихме пластмасата със звън на стъкло, а вместо съмнителна водка и степ, вчера в чашите се плискаше добро червено вино. Нищо, нищо не ни коства да омесваме по-често 200 минути, с паста, сметана, броколи и още вино. Все още не са ни нужни спомени. Никога не са били нужни...
Билла е пълна. Много пълна. Хаос, суетня, странно хвърчащи над главата ми кашони с някакви неща... Двайсет и няколко годишни жени с вид на лелки, с език на лелки, с безумието на жени без възраст потънали в безвремието на вечната досада. Понякога пазаруването истински ме изморява...
Прелетя обратно и донесе същата онази усмивка. В три сутринта, докато крещим на някакви парчета пак си мисля, че може би само съдържанието в чашите се е сменило през тези години. Че още имам късмет и след всички партита, точката на насищане все пак не е дошла. Че силната музика, чудовищното количество цигари и многото алкохол все още могат да ми носят много повече от смърт на мозъчни клетки. И така, сигурно до лятото. Или до някоя щастлива случайност.
Първа, втора, ляв мигач... Пак прехвърча сняг. В неделя следобед улиците са пусти и зимно студени, а хората са на топло в Билла и другите супермаркети, опитвайки се да си набавят допамин през храносмилането си...
Вино и шоколад. Но не завинаги.

Брускети

2008-12-14T05:07:00.000-08:00

Всеки зимен, неделен следобед има нужда от поне няколко от следните неща: топлина, музика, чай, кафе, одеало, книга, дрямка, добър филм, следобедна закуска.
Следобедната закуска е онова малко удоволствие, което човек си приготвя и с доволно нетърпение слага на масата пред себе си, в часовете предли слънцето да е залязло. Едно малко разточителство, което само свободното време на почивния ден може да ви поднесе.
За да е вкусно не е нужна голяма претенция. Важни са само две неща: продуктите и желанието.
В този неделен следобед желнието ми беше за нещо сочно. Нещо простичко, но ароматно, което да напои глада ми с малки, дъхави капчици вкус. Подобно желание може да ви отведе в много посоки, но моето почти инстинктивно решение бяха брускети.
Освен очарователната си простота, брускетите притежават и едно вълшебно предимство - хрупкви са. Това, заедно с факта че са лека, здравословна и вкусна храна, ги прави съвършената следобедна закуска, която може да донесе усмивката на устните ви заедно с онова характерно "ммммммммм".

За хрупкава основа може да ви послужи почти всичко - от обикновен бял хляб, през франзела, земел, ръжен, пълнозърнест, многозърнест и още и още и още. Ако филиите са големи, разрежете ги на две. Препечете ги добре, но не до степен, че да изгорят. Важно е да са запазили мъничка част от влагата си, но да са образували онази коричка, чието разчупване свързва рецепторите от езика ви с информацията от ушите и изпраща всичко това в мозъка ви под формата на една безкрайно любима симфония, чието име е "Детство".

Детският спомен нахлува в главата ви на талази и носи със себе си чая или млякото в събота сутрин, маслото, плочката сирене, конфитюр, мед и всичко това с препечена филия. Моментът, в който доволно поклащате все още не стигащите си до пода крака, обути в три четвърти чорапи и вече обмисляте цялата серия забавления, които ще направят неделята ви безпаметно щастлива. И всичко това на фона на хрупкави препечни филийки.

Доматите и маслиновата паста са вятърът на това пътуване. Те са онези, които ще ви осигурят сочните пръски аромат и ще наситят спомена с дъх на свежест. Задължително обелете доматите. След това ги почистете от семето и нарежете на малки кубчета. Един плод добре узряло авокадо, ще внесе малко цвят и екзотика, а няколко парченца аншоа, биха завършили картината, ако го намирате за подходящо.

Не пропускайте да натъркате препечения хляб със скилидка чесън, защото това е малката подробност, която иначе би ви оставила с чувство за незавъшеност. Щипката аромат, която е венец на всичко е босилека.

Комбинациите между продуктите оставям изцяло на въображението ви. Експериментирайте, но и не забравяйте за вдъхновяващата красота на простотата.
След това - диван, одеало и хубави филм.
Или пък друго. :)

Any given morning

2008-11-06T03:13:00.000-08:00

7:45 е. "Рано е още", мисля си, "все ще има къде да спра, не може да са заели всичко". Стигам до "Иван Вазов". Правя десния завой. Веднага се сещам за нещо, което видях онзи ден в един от блоговете на блогосферата: "Guys, what the fuck did you do?!". Всичките ми илюзии са съсипани, закъснявам, а е очевидно, че ще направя няколко туристически обиколки на района - или докато намеря къде все пак да паркирам, или докато се откажа.
В колата свири "God knows you lonely souls" на Unkle. Тематично.
С ентусиазъм на плешив таралеж започвам парадната обиколка. Отстрани весело ми махат неприбрани странични огледала, които ме приканват любовно да ги погаля със своите. Похотливи мръсници! Огледалата ми може да са залепени със скоч, но няма да ги дам на лъскавите ви, още дъхащи на лизинг претенции. Те ще бъдат греблата, с които ще изплувам на петното на щастието. На онези няколко метра, където радостно ще потъркам гуми маневрирайки до припадък.
Правя кръг... НЕ... правя квадрат. Защото търсенето на място за паркиране никога не е увенчано със съвършенството на кръга, а с досадата на квадратните или правоъгълните стремежи към оригиналност на градските архитекти. И така след един квадрат успявам да се озова на "Хаджи Димитър", където изумен откривам клетката на спасението. Няколко метра, самотно очакващи триумфалното ми пристигане.
Много подходящо, по радио 1 са пуснали класическа музика. Докато въртя волана и главата си във всички посоки, кресчендото достига връх, опитвайки се да ми помогне да одера някоя лизинговка. Не му се давам. Упорит съм като надрусан заек пред зелева градина с въоръжен пазач.
Разбира се, упорството увенчава усилията с успех. Този път - без жертви.

С дъх на оранжево

2008-10-25T09:56:00.000-07:00

Не хищният глад е това, което може да ви накара да мислите за тиква в края на октомври. Във времето, когато студът се настанява все по-трайно в прогнозите за времето и от там бавно се просмуква до мозъка на костите, плътният оранжев цвят на зряла тиква може да донесе истинска топлина в душата ви. Тиквата може да бъде част от менюто по различни начини, но най-често хората я свързват с онзи момент от обяда или вечерята, когато основното ястие вече е донесло ленивото спокойствие на ситостта - десертът.
Тук обаче ще изменим на традицията.
Защото истинската топлина идва не в края, а в началото на яденето.
Гладката повърхност на добре пасираната крем супа от тиква е онова примамливо изкушение, което може да ви залепи пред масата дори само с вида си. И същият този вид сам подсказва за леко сладникавия вкус на тази супа. Вкус, който не натрапва десертната си природа, а запечатва в сетивата ви дъха на пресни есенни зеленчуци. Гладката текстура нежно се плъзга от устата в гърлото, а с нея нюансите в обонянието събуждат картини на поле, сено и мек залез. Ароматите които са разлети по вътрешността на тялото ви вече са подсказали, че тиквата не е сама в този празник на топлината. Тя е част от букет и сладкият и вкус едновременно е подсилен и балансиран.

Тук двата символа на баланса са морковите и празът. Два твърде различни вкуса. Два твърде различни типа спътници, единият от които афишира полезност и наситен вкус, размахвайки още по-оранжевото си самочувствие. И другият, който без да манифестира произход заплашва да взриви с ароматните си молекули морковената помпозност.
Цялото това напрежение има нужда от отдушник, от неутрално присъствие, което да събере различията в ексцентричен съюз. Това присъствие е бялата целувка на течната сметана. С точната гъстота, от която имат нужда всички аромати на сварените зеленчуци, за да отприщят най-доброто си представление, тя е като маслото между филията и меда.

Тази оперета на противоречиви съюзници носи само едно послание в себе си: "Искам още"!
Приели течната покана за танц на есента, усещате онова приятно приплъзване на езика по небцето, което ви кара да стискате здраво устни, за да не изпуснете нито един дъх уют.
Ако все пак сетивата ви са притеснени от съюза между вкусовете на супата и десерта, има начин да им угодите. Пасирайте няколко стръка магданоз, половин скилидка чесън, малко олио и щипка сол в хомогенна смес. Намажете с нея две-три филии черен хляб, препечете ги и си направете кротони. Сложете си и лъжица заквасена сметана.
Не бързайте! Уважавайте вкусовите си рецептори и ги оставете да дадат воля на майсторството си. А то е да ви карат да се чувствате много, много добре.

Рецептата за това изкушение можете да намерите на сайта на списание "Меню", тук.

Не-кус-кус

2008-10-07T11:52:00.000-07:00

В тази прохладна октомврийска вечер умът ми така подскачаше от текст на текст и презентация на презентация, че усетих онази потребност да го приземя някъде, която се проявява в моментите на хаотична безпаметност. Бързият, ефективен и приятен начин това да се случи, е да му дам нещо материално, нещо физическо, което той да прегърне със сетивата ми и да спре дразнещото лутане.
Още несготвената храна притежава онова неподправено очарование, което можете да откриете в топките от кал когато сте на седем, или съхнещия тютюн когато сте на седемдесет. За голяма част от хората тя представлява просто наредени в магазина или на пазара парчета сирене, паста, домати, масло и какво ли още не. За някои обаче, тя е нещо много повече...
Вече няколко дни откакто си спомних, колко много обичам кус кус...
Просто е. Кус кус с домати, маслини и риба тон. Но колко много има в простотата.
В мига, в който видях не-кус-кус-а на щанда в "Пикадили" не се колбах повече пет секунди. Малки кухи кръгчета, подобни на мини макарони щяха да свършат онова, което плътните топчета на кус куса така и не успяват да спечелят в неравна битка. Лесно е да си представиш набъбналата паста, по чиято вътрешност е полепнал току що приготвения сос. Половин литър вода и 250 грама от самата нея е достатъчно за да сложите основата на своето кулинарно забавление.
Внимание! Не бъдете егоисти! Как бихте се чувствали ако ви затворят в банята без сапун, шампоан и каквото и да е? Изчакайте водата да кипне и сложете вътре кубче бульон, след което добавете лъжица олио и макароните. Варете ги според времето указано на опаковката. То не е написано случайно. Отцедете ги, измийте със студена вода и ги оставете настрана да чакат това, което им се полага.
Докато макароните се варят, вече сте обелили два големи презрели домата, или още по-лесно - отворили сте консерва. Пасирайте ги и ги мятайте в тигана с малко олио. Водата трябва да изври, а това отнема време. По-късно ще трябва да добавите и щипка захар за да убиете леко, твърде киселия вкус на всички тези домати. Докато чакате се заемате с чесъна.
Малко неща на земята са толкова полезни, колкото чесъна. Но не полезността ни кара да му се кланяме в кухнята. Колко гозби не биха получили онзи специфичен аромат, който всеки очаква, когато сложи хапка в уста. Кое шкембе би оцеляло на масата и не би си тръгнало от срам, ако на нея няма купичка счукан чесън в оцет?
Нарежете чесъна на тънки филийки. Три-четири скилидки ще ви бъдат достатъчни. Не ситнете много но и не оставяйте дебели резени. Парченцата трябва приятно да хрупат в устата ви когато после се храните, без да се натрапват с ароматното си присъствие.
Разбира се купили сте маслини Каламата преди да започнете цялата фиеста. Сега е моментът да се обърнете към тях. Вижте ги! Меките отенъци на бордо и керемида крещят на устата ви колко много искат да се срещнат отблизо с обитателите и. Преглъщате. Познавате сочният, леко солен вкус на тази маслина. Помните как докато я стискате със зъби, тя се пръска в устата ви, освобождавайки в нея океан от сокове и аромати, които карат небцето ви спонтанно да ахне и да ви принуди инстинктивно да засмучете навътре, за да изцедите веднага всичко жизнено, което този плод е приготвил специално за вас.
Вземете шепа маслини, махнете костилките, и нарежете на не много дребни парчета. Оставете ги при чесъна.
Знам, че сте си направили бурканчета със сушени домати това лято. Използвайте ги. Ароматът, който са им придали подправките които сте използвали при маринатата (розмарин, босилек, магданоз, чесън и зехтин) не може да бъде заменен с нищо, когато ги добавите към соса, около 3 минути преди да го свалите от огъня. Това е времето когато да добавите и нарязаните чесън и маслини.
Всичко изглежда почти готово. На сваляне от котлона можете да добавите още щипка босилек, ако наистина сте фенове. Може и да не добавяте, той е просто едно прекрасно допълнение, което така или иначе сте получили от сушените домати.
А сега объркайте соса с не-кус-кус-а. Готово е. Сега вече виждате как малките парченца наслада са полепнали по вътрешните краища на мини-макароните и чакат да ги удостоите с вниманието на претенциозните си вкусови рецептори. И да, наистина е така, както сте го очаквали. Вкусно. Мммммммммного вкусно.
Но разбира се нещо ви липсва. Всичко е прекрасно, но черешката на тортата сякаш още не е сложена. Оглеждате се, но не е достатъчно. Примлясквате. Пак. И пак.
Разбира се това, което го няма е онзи лек, ефирен аромат, който ще придаде завършен вид и ще ви накара да мъркате или мучите от удоволствие при всяка хапка. Този аромат се крие в кората на един лимон. Настържете я върху това, което вече сте направили и разбъркайте. Сега вече наистина сте готови да си налеете чаша вино и доволно да се отдадете на чревоугодничество. Ароматът на уютен неделен следобед ще се понесе в устата ви още с първата хапка и ще ви накара да си спомните места, на които даже не сте били. Разливайки вълни от малки сочни експлозии, храната ще прехвърли във вените ви онова спокойствие, което търсехте. Глътка червено вино на всеки две-три хапки, ще ви напомня, че зимата не е вечна.
Наздраве!

Събота morning

2008-10-04T00:10:00.000-07:00

Събота сутрин. Сънливо се оглеждам в стаята. Лаптоп, шест книги на нощното шкафче, учебниците по английски, един стар брой на "Егоист" с Жени К. на корица. Все неща, които ме карат да посегна.
Понякога си мечтая за още две ръце и една глава, но бързо се отказвам, сещайки се за тежките последици, които биха имали върху социалния ми живот. Напоследък често цитирам на разни приятели и познати данни от едно изследване на Synovate, в което те са установили, че младите азиатци (18-24 години) успяват да запълнят 24-часовото си денонощие с активности за 38 часа. И все още успяват да спят по осем часа. "Evolution, Morpheus, evolution", както казваше агент Смит в "Матрицата".
Чакат ме три текста и не мога да реша дали да започна с тях или да изгледам последните серии на два от сериалите, които следя. Да прегледам нещо от Google reader-а си, който сочи "1000+"? Да си пусна някое от клипчетата на Fawlty Towers в YouTube, за да практикувам малко listetning? Или да видя какво става във Facebook? Или да изчета някой от хилядите файлове, които съм оставил за "когато имам време".
И всичко това - без да ставам от леглото, освен за да си направя кафето, което вече приятно гали рецепторите в устата ми.
А е събота. Ден за излизане навън.
Излишно е да с залъгвам. Половината от живота ми, както и този на много от хората, които познавам е онлайн.
Все още.

Преоценен хляб?!?!?!?!

2008-10-02T22:42:00.000-07:00

"Златната пещ" явно правят нещо като разпродажба на хляб. Не посмях да вляза за да питам по какви причини.

Белият лист

2008-09-21T05:44:00.000-07:00

ме измъчва. Нервите по гръбнака ми потрепват в ритъм, който предава сърбежът от мозъка към пръстите върху клавиатурата. Не за това дойдох, но числата от екрана ме гледат унило от ексел, докато думите нахално подскачат из ума ми. Нестройната им ръченица обаче постепенно ми заприличва на пого, което оставя вокала да се размаже на пода след смешния му скок в тълпата.
Цяла вечер гледах как разликата между 400 млн. долара и около 150 хил. лева може да бъде стопена магически от височината на един дамски ток. Как всички стремежи, успех, интелект и чувство за хумор стават жертва на модните списания. Тристата грама уиски в стомаха ми приятно изтриваха удивлението от това и докарваха леката усмивка, която запознат страничен наблюдател може да си позволи.
И без изненада установих как стойностите в годишните бюджети лесно биват изравнени, разместени, задраскани, променени. Макар в края на краищата те винаги да успяват да забият нокти в крайната победа, безсилието им в моментите на разголването ни е забележително. Сред разветите къдрици, свалените вратовръзки и музиката в нощта, няколко прости думи правят единственото различие:
"Не забравяй да ме поканиш на танц."

За авторските идеи в bTV

2008-08-26T08:43:00.000-07:00

Преди няколко дни попаднах на клипче в YouTube, което показва, колко е лесно да се открадне колело в центъра на Ню Йорк. Когато споделих този "социален експеримент" с приятели и колеги, от няколко места ми казаха как буквално преди дни гледали същия материал в БГ вариант, излъчен по бТВ.
Няма да коментирам въпросите за авторство, за оргинално съдържание и т.н. Клиповете са достатъчно красноречиви. Този от предаването на бТВ е качен на 18.08.2008. В YouTube е от януари.
Вижте сами.

Оригиналът е тук.

Копието е тук.

Скорост

2008-08-14T02:43:00.000-07:00

Никой не иска да пътува осем или девет часа от морето до вкъщи. Има хора с бързи коли. Има и хора с много бързи коли. Има и хора с бавни умове, които са способни да изпреварват така, сякаш на пътя няма никой друг.
А българските пътища изглеждат специално проектирани за тежки катастрофи. И за картонени полицесйки коли и фалшиви табели с надпис "RADAR".
Нито скоростта ще намалее, нито хората, които умират в смачканите си коли.

От "Хемус" до НДК

2008-08-05T05:49:00.001-07:00

Вървя пеш към офиса. Вървя и гледам трамвайните линии между "Хемус" и кръстовището на НДК. Пред мен се е ширнал асфалтовия лукс на столичната компания за градски транспорт. Похвално, мисля си. Най-после трамвайните линии ще са сигурни и "влаковете", както наричам трамваите ще могат да летят с 90км/ч. Иначе защо ще правят по 5 метра отсечка за 3 работни дни? Не виждам друга разумна причина, освен използването на някоя доскоро секретна технология на НАСА за асфалтиране на пистата на кацащите совалки. Разбира се ясно е, че тук никога никой не си дава много зор, но пък 5 линейни метра към три работни дни прави по 1,66 метра на ден. Очевидно къртовски труд.
Сещам се и друго. Тук не може да се рискува като с Цариградско. Автомобилите могат да поемат настилка тип "морска вълна", но влакчетата на СКГТ няма да могат. Трябва да се пипа качествено. Набързо пресмятам приблизително разтоянието между Хемус и НДК и с облекчение установявам, че до зимата тежкият участък ще бъде асфалтиран.
Бързо отмятам на ум и отсечката между кръстовището на НДК и петте кьошета. Тя е малко по-дълга, плюс завоя на влизане в подлеза на НДК, плюс самия подлез, които са утрежняващи условия (все пак от Хемус до НДК сме близо до абсолютната геометрична мечта - права линия)... значи от март до началото на ноември спокойно ще се справят.
"Христо Ботев" няма да го мисля. Той ще е дълъг спокоен проект, който ще внесе умерен хаос в движението за няколко години. Вероятно завършването му ще съвпадне някъде с празничното откриване на метрото до някоя отдалечена точка.
Важното е да не се бърза. Топло е, никой не иска инциденти.
А отсечката Хемус - НДК така или иначе е започната. Значи все някога ще бъде завършена...
Може би.

От фокстрот до марш в центъра на София

2008-08-01T07:18:00.000-07:00

Вчера, тръгвайки си от работа случайно се натъккнах на един духов оркестър, който свиреше пред народния театър. Бързичко се събраха хора, които истински се забавляваха, пляскаха, някои и танцуваха.
Лято! :)

Градът и климатиците

2008-07-14T01:17:00.000-07:00

Един въпрос тревожи ленивото ми напоследък, изпаднало в лятно настроение съзнание. Защо градът трябва да е изпълнен с хиляди малки капчуци, които с точен изстрел завират капки във врата ми, в ухото, в окото, върху носа и всяка друга открита част на тялото ми? Досадните малки тръби на климатиците стърчат от всички сгради и сякаш се грижат за капковото напояване на тротоарите, очаквайки буйна реколта с неясен произход някъде през есента. Центърът (а и не само той) на София прилича на грижливо поливан неугледен парк, в който поради недостиг на ресурс вместо свежа роса, всеки ден гледаме и газим грозни локвички, в които човек дори не може да се намокри.
Питам се дали хората решават тези досадни малки проблеми в други части на света или също се примиряват с гадните плюнки върху набърчените си чела?

27

2008-07-10T08:12:00.000-07:00

Скоро бях на едно представяне на Синовейт, където те обявиха шокиращо за мен откритие. Средната възраст, на която младежите в България напускат дома на родителите си е... 27 години!
Набързо превъртях лентата, за да си спомня кога го направих аз и брояча спря на 19.
Причините сигурно са различни за всеки, но резултатът си остава потресаващ - 27 години! Още по-интересно ми е как после приемат напускането на гнездото тези хора?
Как откриват сметките?
Как установяват, че толаетната хартия не се появява сама в тоалетната?
Че хладилникът не се пълни сам?
Че понякога се налага да отделяш допълнително време за да гладиш сутрин?
Че е хубаво да можеш да се прибереш залитайки без да има кой да те гледа лошо?
Че сексът вкъщи не е предизвикателство?
Че какво ли още не...

Представям ви...

2008-07-08T07:52:00.000-07:00

част от, или пък цялата (?) рекламна кампания на магазини Sprider. Няма да я коментирам много, защото едва ли са нужни много думи. Мястото е площад "Славейков". Вчера, към 20ч.

1. Мисля, че направих един избор днес (познайте какъв).
2. Мисля, че някой трябва да санкционира подобни "прояви на креативно мислене".

Ще ядем, ще ядем, вкусна торта... или... не?

2008-07-07T08:27:00.000-07:00

Всеки божи ден имам проблем с обяда. Често и със закуската. Изморен съм. От чудене. Какво да ям на закуска, какво да ям на обяд, да излизам ли от офиса, да поръчам храна ли, да помоля някой, който излиза да ми донесе нещо...
Често в резултат на това, ям всякакви боклуци като хот дог, дюнер и тям подобни. Понякога излизам и с креативни хрумвания, които слисват колежките в офиса - онзи ден например си взех обикновен бейк ролс с бурканче лютеница, което предизвика някакъв мини фурор. Имам претенции храната хем да е вкусна, хем здравословна, но като че ли често нямам време да си го осигуря.
Затова спонтанно, с апел за съпричастност, сътрудничество и братска дружба питам:
"С какво най-често се храните в обедната си почивка?"
Възможен е повече от един отговор, но моля все пак да се придържате към нещата, които ядете най-често.

Истински език

2008-06-15T22:01:00.000-07:00

Лаунчваме, релаксираме, букваме, канселираме, чекваме, тъчваме, брифираме, чарджваме, файн-тюнваме, брейнсторваме, пушваме, денсим, куул сме...
Уот дъ фак?

Вкус и цвят

2008-06-11T10:00:00.000-07:00

Там, където цветовете са наситени, въздухът чист, а вкусът истински, думи не са необходими.

Много тъпотия само "за едно евро"

2008-05-29T09:17:00.000-07:00

Денс сутринта закъснявах за MIF (Marketing Innovation Forum) на Икономедиа. За мой късмет, а както и традиционно си е факт, на спирката имаше такси и както правя всеки или почти всеки ден, аз се качих и му казах посоката. Днес тя беше маалко по-различна, но същата по разстояние - вместо до спортната палата, до пресечката на ул."Иван Вазов" с "Раковска" (от където да ида в Народния театър).
В таксито небрежно четеше вестник шофьора - един за съжаление не-странен, а обичаен субект. На видима възраст около 35, с тъмни очила и очевидно - успешно реализиран в живота бизнесмен. Личеше си, че карането на такси му е просто хоби. Познах веднага по реакцията му на моето указание за посоката:
Той:"Това на Раковска ли?"
Аз: "Да, да, точно там."
Той: "Оооооо, не. Не се занимавам с такива работи", придружено с небрежно махане на ръка в подкана да слизам.
Слязох. Кой съм аз, че да говоря с Властелина на софийските шосета, хеле пък да нарушавам сутрешния му комфорт, като го карам да ме вози, вместо да си чете вестника? В душата ми нахлу вълна от самообвинения и критично авто-размахване на пръст към себе си. Какво изобщо си мислех, че правя? Как въобще ми дойде на ума, да си помисля, да омърся лъскавата сапунерка на човека, с долнопробните си кецове? Кой нормален човек би дръзнал да поиска от шофьор на такси "За едно евро", да свали коленете си от ушите (където естествено се намират при размерите на колата и личен ръст около 1,80-1,85) и да ги натъпче към педалите, където лекомислено си представяме, че им е мястото?
Със свито сърце погледнах поредния номер на таксито (183 или 163, не помня вече), слязох и увесил нос се отправих към спирката. Знаех че съм разгневил боговете и сега ще чакам дълго друго такси, както и стана.
Още една невинна жертва се пробва на същия фронт - без успех. Женицата обаче, очевидно напатила, първо попита през отворения прозорец дали ще я закарат. А не като мен да си въобразява, че услугите на такситата са общодостъпни, при условие, че човек може да си плати.
Трети човек опита и "О, да!", имахме печеливш. С открита завист наблюдавах как таксито включва космическите си двигатели и се подготвя за скок в хипер-пространството - очевидно единствената достойна дестинация.

Преди време се отказах от услугите на "Ок супертранс". "За едно евро" (между другото), мисля също е тяхна фирма. Но от декември до сега, не за първи път ми се случва някой да не иска да ме качи. Много са мързеливите кочияши, които си мислят че карат не обикновено такси, а огнена колесница.
За мен изглежда остават по-ранното ставане и добрите разходки. Музиката в ушите и сутрешното раздвижване със сигурност ще ми дойдат добре. А таксита винаги ще си има. Може би просто някой ден фирмите ще започнат да подбират шофьорите, вместо да дават ключове на всеки импотентен имбесил с книжка.*

*Да ме прощават многото свестни хора, които се случва да ме возят наистина често.

Единствената

2008-04-22T04:52:00.000-07:00

Днес е световният ден на Земята. Единствената наша. Известно време търсих снимка, която да постна по повода, преди да си дам сметка, че точно днес най-малко има нужда от такава. Просто нета и без друго ще е наводнен от кълба днес.
Няма кой знае какво за казване. Наскоро гледах първите два епизода на Planet Earth на BBC, на HDTV качество. Видях най-пленителните гледки, които изобщо някога съм виждал на екран. Разбира се не могат да се сравнят с преживяване на живо, но пък повечето неща едва ли някога ще имам шанс да ги видя с очите си.
Тогава пак си дадох сметка - Земята е пленителна с красотата си. Тя ще остане. Ние едва ли.

Sofia urban art 7

2008-04-18T13:55:00.000-07:00

ул. "Кракра"

Какво е това над София?

2008-04-18T13:48:00.000-07:00

Колко струва да промениш един навик

2008-04-10T01:25:00.001-07:00

Благодаря на Велислава, която изпрати линка към долното видео.

Калина и градския (тран)спорт - 2ри сезон

2008-02-05T11:25:00.000-08:00

Калина получи отговор от СКГТ, които очевидно са затрупани от жалби, щом отговарят с около месец закъснение. Важно е да отбележа, че отговорът пристигна преди около две седмици, но аз чак сега успявам да го отразя. Месецът закъснение обаче се отнася към датата на отговора.
От писмото на СКГТ, на очи се набиват наколко важни извода.

1. В София има задръствания. Съкрушен съм. Дълго време усещах, че нещо не е наред в този град. Вибрирах с клетките си проблема преди директното, болезнено изявление на СКГТ да зашлеви крехкото ми ежедневие с истината на жестоката действителност - в София има задръствания. Какво ще правим сега?!?!? Да си прережем ритуално вените или просто да вземем смъртоносна доза приспивателни, съкрушени от истината за черната реалност на пътя? Вече знаем защо няма автобуси. Време е да тръгнем пеша.

2. Водачите на транспортните средства не са виновни никога и за нищо. Това че Калина се е оплакала от отношението на водача на автобуса е безсмислена, глупава глезотия. Шофьорите на автобуси, трамваи и тролеи естествено имат нужда да разтоварват натрупаната негативна енергия върху някой от пътниците и ние не бива да им пречим. Дали пък да не им съдействаме?

3. Столична община контролира закъсненията и санкционира неоснователните много строго! (?!?!?!?) Как ли? Тук споделям личен опит. Неколкократно в последните 2 месеца, според датчика на спирката на трамвая на петте кьошета (посока НДК), една минута се равнява на поне три по ръчния ми часовник. Дребно разминаване, а? Не и при минус 10!

4. Според „ЕРИДАНТРАНС” ООД , работата която „ЕРИДАНТРАНС” ООД върши и услугата, което предоставя на гражданите на София е качествена и на необходимото ниво "при тези условия". Странно... Нормално явление в тази страна е някой да гледа критично на работата, която е свършил или сам върши. Трезвата самооценка на дружеставата извършващи дейности по общинска поръчка е напълно самодостатъчна и контролиращи органи разбира се не са необходими.

Аз иам скромно становище. Един умен човек беше написал, че всеки проблем поражда стремеж към решение. Калина цитира проблем - хората чакат по спирките твърде дълго, за да стигнат от едно място на друго. Отговорът е ясен - всичко е Ок и нужда от промяна/решение няма. Май някой наистина е с твърде висока самооценка. Без покритие, както често става.

За да не съм голослвен, прилагам писмото на „ЕРИДАНТРАНС” ООД по-долу.

"УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ХРИСТОВА, Във връзка с Ваша жалба /вх. № 435/30.11.2007 г. на виртуалното деловодство към „СКГТ - София” ЕООД, Изх. № 70-00-1304/04.12.2007 г. на „СКГТ - София” ЕООД и Вх. № 287/04.12.2007 г. на „ЕРИДАНТРАНС” ООД/ относно оплакване от автобуси работещи по обособена автобусна линия №260 от схемата на масовия градски транспорт Ви уведомяваме следното: В жалбата си Вие поставяте няколко отделни въпроса: 1.Твърдите, че на 23. ноември 2007 г. не е преминавал автобус, работещ по автобусна линия № 260 в следобедния върхов час в участъка на спирка Руски паметник от 17:35 ч. до 18:20 ч. /т.е. около 45 мин/ и е имало голям брой чакащи пътници, което не е така. По данните в автоматизираната система за управление в 17:35 ч. и 17:40 са преминали два автобуса с инвентарни номера №№ 5026 и 5028/. Следващите автобуси, които са преминали са автобуси с инвентарни номера №№ 5006 и 5019, като това е станало около 18:00 ч. Искаме изрично да подчертаем, че за тази ситуация водачите нямат вина. Поради наличието на интензивно движение / основно в района на Красно село и Петте кьошета/ и големия пътникопоток автобусите са се движели със закъснение от 17 мин. от разписанието си /при всеки курс/. В жалбата си Вие сама признавате, че по линията трафика е натоварен и са налице задръствания. Отделно в този ден поради паднала мъгла в града автобусите са карали по-бавно от нормалното. Поради тази причина автобусите от линията са се движели с огромни натрупани закъснения. Искаме да Ви уверим, че водачите ни се стремят да спазват утвърдените разписания максимално точно, но понякога това просто не е възможно. Трябва да подчертаем, че автомобилите и пътуващите в гр. София стават все повече и е все по-трудно да бъде осигурено нормално пътуване на Вас и останалите пътници. Нещо повече - водачите жертват регламентираните си почивки /които са част от работното им време и нормалните условия на труд./ като се опитват да влязат в разписанието си. Необходимо е да знаете, че Столична община /в лицето на „СКГТ - София” ЕООД/ много стриктно контролира изпълнението на разписанията и за всички неоснователни закъснения ни санкционира много строго. В жалбата си повдигате въпроса защо градския транспорт е толкова нередовен. За наше съжаление, транспортната обстановка в столицата се усложнява с всеки ден / включително и по автобусна линия № 260/ и това директно се отразява на работата на градския транспорт. Автобусите са едни от участниците в движението и всички задръствания им се отразяват пряко. Броя на жителите в града също непрекъснато се увеличава и всичко това е причина за нередовността на градския транспорт. В жалбата питате защо транспортните оператори не реагират бързо и да пускат допълнителни автобуси в пиковите часове по определени градски линии с голям брой пътуващи граждани. В тази връзка искаме да Ви информираме, че това е неосъществимо на практика. Трябва да знаете, че целия градски транспорт се управлява, контролира и заплаща от Столична община. Тя определя колко автобуса да работят на дадена линия във всеки един период от време, колко курса да направят и т.н., като се заплаща само тази поставена от тях транспортна задача. В конкретния случай за автобусна линия № 260 транспортната задача е за 9 /девет/ автобуса в пиковите часове и 6 /шест/ автобуса за останалото време. Както вероятно знаете, финансовите средства никога не достигат и затова тази транспортна задача не е максимално възможната. По принцип транспортните оператори са в състояние да пуснат и допълнителни автобуси, но това не се решава от нас и няма подобна оперативна гъвкавост за която ни питате. В заключение искаме да отбележим, че разбираме недоволството Ви, получаваме и други сигнали от страна на пътници относно нередовно движение по линията. Все пак считаме, че предоставяната от нас транспортна услуга на тази автобусна линия е на необходимото ниво и по наше мнение „ЕРИДАНТРАНС” ООД си върши работата добрe при тези условия. "

Поредният неадекватен напън на МВР

2008-02-01T01:28:00.000-08:00

Това разбира се вече не е новина. Но си остава едно от поредицата неща, които за n-ти пореден път през последните месец-два ме карат да си задавам въпроса "Какво правя още тук?".
Не че искам да емигрирам. Никак даже не искам. Но все по-често и от все повече посоки се чувствам притиснат.
Защо аз и приятелите ми трябва бачкаме като луди за да си осигурим приличен живот, а разни дебили постоянно да излагат на риск благополучието ни?

Когато музикантите се поставят в полу-комичната ситуация да се молят от национален ефир и от билбордове да не сваляме от интернет творчеството им, това е по-скоро... жалко. Жалко, защото едни уж креативни хора ни призовават да се откажем от безплатния обяд вместо да помислят за това, как да вкарат продукта си в новите технологии така, че да печелят от тях.

Когато една държавна институция отказва поне да се опита да проумее новите начини, по които се случват нещата в света, това е лошо.

Когато обаче това е силова институция от сериозни, нещата стават направо опасни.

Мрежата продължава да се развива, и вместо да се опитва да мисли прогресивно в крак с това развитие, полицията в България постоянно се опитва да направи от хората в нея партизани. Всеки път тези опити се провалят и всеки път следват нови и нови такива. Вероятно тоталитарният връх, който в Русия постигнаха в ограничаването на свободата и независимостта на медиите е дал нови крила на тукашните самодейци.
И за пореден път е необходима пръчка в спиците на колелото, което иска да се завъти назад.

Януарската Коледа на София

2008-01-24T05:45:00.000-08:00

Преди две вечери се прибирах с такси и ми направи впечатление, че почти в края на януари, София продължава да грее като коледна елха. Напук на всички приказки за пестене на електроенергия и глобалното затопляне. В участъка на "Васил Левски" между "Гурко" и "Графа", Ballantine's щастливо ни пожелава весели празници. Малко по-надолу, по "Патриарха" след "Фритьоф Нансен", Глобул се включват със същото пожелание, разточително огрявайли булеварда сякаш наистина е Коледа. Накрая е недоразумението на моста на влюбените (мисля продукт на М-Тел), което ми е трудно да оприлича, но може би най-близката прилика е с онези забележителни палатки които се опъват по улиците на слеските сватби.
Кому е нужно всичко това?

Държавната политика при бедствия и аварии - anti-citizen care

2008-01-04T06:59:00.000-08:00

Отдавна не разчитам на държавата да се грижи за онези аспекти на личното ми благополучие, които тя уж е поела като задължение.
Не очаквам здравната система да ми даде нормално здравно обслужване.
Не очаквам от образователната качествено образование.
Не очаквам полицията да ми гарантира сигурност, нито съдебната система да гарантира правата ми по начина, по който би трябвало да го прави.

Все пак, като един обикновен данъкоплатец, аз имам изисквания държавата да прави тези неща. Тя просто не го прави.
По тази причина сам се грижа доколкото мога за здравето си, за подсигуряване на старините си извън обидата, с която ще ме залее НОИ и за това да съм информиран на какво имам право и на какво не.

След случаят с 20-часовото задръстване на Петолъчката обаче съм притеснен за разни неща, които съм си мислел за елементарни до сега. Все пак има неща, които не зависят от мен и за които въпреки всичко се осланям на тази държава. Като например това основните пътни артерии да са проходими. Защото без артерии никой не е изкарал дълго. Аз наистина гледам да свеждам нещата, за които разчитам на администрацията до такива, които не изискват намесата на Брус Уилис или Джак Бауър. Както показват последните събития - напразни, наивни надежди.
А сега накъде? И докога натам?

Christmas art

2007-12-19T01:11:00.000-08:00

ЕС забрани подвеждащата реклама

2007-12-17T07:39:00.000-08:00

В този пост няма да произвеждам съдържание, а ще насочвам към такова. Просто защото материалът е интересен и релевантен за този блог, а е напълно безсмислено да преписвам. ЕК забрани подвеждащата реклама и на сайта на сп. "Регал" ще можете да прочетете за "Мръсните дванадесет", както и да намерите линк към официалния документ в PDF формат.

ОК Супертранс - само "транс", нищо "супер".

2007-12-13T07:24:00.000-08:00

Преди десетина дни с група приятели имахме интересна случка с едно такси на "ОК Супертранс". Предполагам , че и други от вас са имали подобни преживелици. Разкажете, за да сравним опит.
Публикувам тук писмото, което им изпратих и на което те реагират с мълчание до момента. И докато СКГТ (които още не са отговорили на писмото на Калина) е обществена фирма, която вози за 70ст. от точка А до точка Б независимо от рзстоянието между тях, "ОК супертранс" е частна компания която вози за по 59ст. на километър през деня и за по 70ст. през нощта. Което би трябвало да предполага по-активна позиция по отношение на клиентите. Но само би трябвало. Да не говорим, че дори са пуснали анкета на сайта си, за да изследват удовлетвореността на същите тези клиенти, сред които до скоро бях и аз.

Ето мейла. А тук можете да откриете друг мой пост за претенциите на хората от такси-бизнеса, които иначе се чувстват онеправдани.

Извинявам се на всички, които мразят дълги постове. Просто в такива мейли обикновено съм по-описателен, тъй като го намирам за полезно и необходимо.

"Здравейте!

Мислех си да попълня анкетата за доволни клиенти, но както
ще разберете малко по-късно, няма смисъл.
Разочарованието ми е пълно, а смятам, че всяка обратна
връзка е ценна за вас, така че реших да напиша този мейл.

Ето случката.

Не последната, а предходната неделя с приятели решихме да
идем на ресторант. Взехме такси от спирката на бул. “Черни
Връх” пред хотел Кемпински, до индийския ресторант “Тадж
Махал”. Още със слизането мой приятел установи че си е
изпуснал телефона в колата и хукна да я гони. Аз от своя
страна реших да звънна, за да може този добър човек шофьора
да види, че сме забравили GSM и да спре. Да, ама не! Стана
точно обратното, разбира се. Шофьорът не е спрял, а малко
по-късно, много съвестно беше изключил телефона, за да не го
притесняваме с досадните си искания да ни го върне.
Естествено, като едни будни клиенти, ние се обадихме на
операторите ви, с ясното очакване, че всяка фирма, която
държи на клиентите си, ще направи нещо по въпроса. Жената,
която вдигна ни увери, че ще пусне запитване до колегите.
Сякаш от това би имало полза при положение, че шофьорът на
таксито ясно показа намеренията си като изключи телефона.
Аз се обадих малко по-късно, за да попитам дали, след като
сте компания за таксиметрови услуги и вероятно се сблъсквате
с такива неща всеки ден, нямате отработена схмема за реакции
в тези случаи. Тя, не много любезно ми обясни, че това е
единственото, което можела да направи (да пусне сигнал до
шофьорите) и вече го била направила. Аз я помолих (и тук
искам да наблегна, че не съм бил нито нервен, нито припрян,
нито неучтив), да се обади на следващия ден, за да ни каже
какво е станало, независимо какъв е резултата от подадения
сигнал. Освен това казах, че вероятно вашата фирма ще изгуби
много повече (под формата на бъдещи печалби) от няколко
разочаровани клиента, отколкото шофьорът би спечелил от
телефон на стойсност може би стотина лева, чиято истниска
ценност е в телефонните номера, събирани с години. Много,
много невъзпитано, жената ме прекъсна на средата на
последното ми изречение с довода, че била направила каквото
зависи от нея и с пожелание за приятна вечер ми затвори
телефона.

Всеки е длъжен сам да си пази вещите. И разбира се, този мой
приятел трябва да се сърди най-вече на себе си.
Но когато се намираш в условия на сериозна пазарна
конкуренция, грижата за клиента трябва да е едно от
основните неща, за които да полагаш усилия. Чудя се, как
точно вашата компания го прави, освен с анкета на сайта си.
Ето простата равносметка от тази случка.

Аз се возя на такси всеки ден с много редки изключения.
Изключително на свои разноски (без ваучери и т.н.) В петък в
4:10 сутринта чаках такси на бул.”Васил Левски”, покрай мен
минаха две ваши коли, но аз предпочетох да изчакам . От
миналата неделя за мен вашите коли не съществуват и така ще
бъде и занапред, освен в много, много, много безнадеждни и
крайни случаи. За щастие в София има достатъчно таксита, за
да мога да си позволя да игнорирам вашите.
Подобна линия на поведение ще имат още 7 души.
В блогът, който поддържам за стоките и услугите с ниско
качество, случката ще намери подобаващо описание.

Не ме разбирайте погрешно. Не мисля че фирмата ви ще фалира
от това, че аз и приятелите ми повече няма да използваме
услугите ви. Мисля, че колкото повече такива шофьори и
диспечерки (или както там се наричат жените зад телефона)
работят за вас и колкото повече подобни случки има, толкова
по-скоростно ще бъде спускането ви надолу. Затова и написах
в началото, че според мен обратната връзка е ценна за вас, а
все още в България не са много хората, които си правят труда
да я дават. Разбира се има безброй случаи, в които съм се
возил безпроблемно на вашите таксита, но ето вижте как в
съзнанието на хората се запечтват лошите. На всички хора.

За жената зад телефона. Разбирам, че сигурно се случва да се
разправя с недоволни клиенти по няколко пъти на ден. Може би
точно онази неделя те са били дори повече от обикновено. Но
дори и да разбера причините за поведението и, по никакъв
начин не го оправдавам. Изборът на работа си е неин и
неучтивото и поведение и недопустимо. Знам, че записвате
разговорите. Ако искате да си направите справка – случката
се разви на 02.12 около 20:30 часа.

Дали ще предприемете нещо или не, е ваше вътрешно решение.
За нас остана разочарованието и една такси-компания
по-малко.

Поздрави,
Чавдар Димов"

Sofia urban art 6

2007-12-12T13:17:00.000-08:00

Някъде пред НДК.

Sofia urban art 5

2007-12-10T14:35:00.000-08:00

НДК в синьо. Инициатива отпреди няколко седмици, за солидарност с децата болни от диабет (или друга сериозна болест, не съм съвсем сигурен). За мен остана загадката, как точно това ще им помогне. И не би ли било по-добре НДК да угаси светлини за две вечери и нощи, след което да дари спестените пари, където трябва.

СКГТ, защо мълчиш?

2007-12-10T14:00:00.000-08:00

Столичната компания за градски транспорт (СКГТ) очевидно не се радва на силни връзки с обществеността. Петъчният ни гост от 30.11.2007, Калина, им беше написала едно дълго и прочувствено писмо, което те много невъзпитано са оставили без отговор към днешна дата. Уважаеми дами и господа, каква е причината? Може би олигополната (или откровено монополна) ситуация на пазара, която не изисква да обръщате внимание на клиентите си? Или просто не ви се занимава? Или проблемът с отношението на шофьорите към пътниците засяга само тях самите?
Тц, тц, тц!
Ще продължа да следя тази ситуация.

Индийска кухня с мирис на стол

2007-12-03T08:50:00.000-08:00

Това се случи вчера.
Любопитството и гастрономичните ни увлечения ни отведоха в индийския ресторант Тадж Махал, където и ние (с група приятели), да опитаме екзотичната кухня.
Няма да коментирам обстановката, защото не знам как би трябвало да е в индийски ресторант, дали има традиционни елементи и така нататък. Беше непретенциозно, но наред.

За храната

Индийската кухня не е моята кухня. Не че имам проблем с лютото или нещо такова. Просто не ми допадна. Имаше интересни неща, но като цяло не мисля да повторя. Това разбира се е въпрос на вкус и не ангажирам никой с личното си мнение.

Цените

са приемливо високи, като за опит на нещо непознато. Е, малкият Heineken за 4лв. ми дойде малко в повече, но в никакъв случай не мисля, че има нещо драматично в тази посока. Предястия около 5-6лв, основни - между 10 и 25лв.

Голямото НО

на цялата вечер се състои в това, че в заведението имаше вентилация, но явно не смятаха за нужно да я използват.
За мен е абсолюто неприемливо да ида на ресторант и да изляза вмирисан на стол. Третирам го като неуважение към клиента и като неуважение към собствения бизнес. В края на краищата, в това да идеш на ресторант има много повече от това просто да се наядеш.

Петъчен гост - Калина Христова

2007-11-30T13:13:00.000-08:00

Първият петъчен гост е Калина. Калина Христова. Те е една от наистина многото, които имат проблеми с градския транспорт в София. Веднага искам да кажа, че по мои наблюдения, градския транспорт в София изглежда далеч по-добре от градския транспорт, в който и да е друг град на България. И пак веднага искам да кажа, че когато говорим за един почти двумилионен град, положението е меко казано неприемливо. Много меко казано. Това, което се случва всъщност, е че в епохата на наносекундата, както наричат забързания ни век, ние се возим на допотопни каруци. Това, което можем да получаваме срещу парите и търпението си най-най-най-малкото е добро възпитание и отношение от кочияшите им. И разбира се - що годе прилично спазване на графика.
Представям ви писмото на Калина до Столичната Компания за Градски Транспорт. Ще видим дали ще има отговор и какъв ще е той. За истинска реакция почти не смея да се надявам.

"Здравейте,

пиша ви във връзка с един основен и дългогодишен проблем. Той съществува от както имам съзнателни спомени, а това не е кратък период. Живея в кв. Горна баня, единственото превозно средство на Градския транспорт свързващ този квартал с центъра на София е автобус № 260. Драмата с него, е че сутрин и вечер в най-натоварените часове, когато хората се прибират или отиват на работа, той е меко казано нередовен. Но да бъдем по-конкретни. Случая, който ме накара да напиша това писмо е следния. Действието се развива в петък - 23 ноември 2007 г. Автобус 260 го чакахме аз и още десетки хора на спирката на Руски паметник, където той спира, за да продължи Горна баня от 17.35 до 18.20 ч. Стълпотворението, което се събра можете и сами да си го представите, трудно беше всички да се качат, още по-трудно и невъзможно беше пък на чакащите на Петте кюшета. Въпросът ми е, извън това че трафика е натоварен и има задръствания, възможно ли е това да се случва постоянно, защото мога да дам още такива примери. Нужно ли е АЗ, като един редовен пътник, да се чуствам като в праепохата, да се боря за място в автобуса? Не е ли крайно време някой да разбере, че когато има натоварен трафик, е нужно да има съобразен с това график, и поне 1 автобус повече точно в тези часове. Защо никой не взима мерки, това означава ли че никой не го е грижа? До кога това ще се повтаря, ден след ден? Тази случка е съчетана с още нещо, отношението на шофьорите в такива ситуации. Когато се качвах в този закъснял 260 попитах шофьора през какъв интервал се движат абвобусите, отговора беше: "През 2 часа". Отговорих, че ако е така, поне да знаем да идваме през толкова, на което той отговори: "Ще ти ударя една телеграма като минавам другия път". Това не искам аз да го гоментирам, просто ми е неудобно и възпитанието ми не позволява да отговоря по подобаващ начин. Но смятам, че това което мога да направя е да напиша това писмо до вас. И не зная защо, може би съм голям оптимист, но се надявам да има някакви последствия. Защото всички НИЕ живеем в тази държава и това зависи от нас. Когато някой се върши работата, да я върши както трябва. Очаквам коментара ви.
Калина Христова"

До Пловдив и назад

2007-11-05T00:41:00.000-08:00

Пътуването от София до Пловдив може да ви донесе много и различни емоции. Когато се налага да пътувате с автобус обаче, вероятността тези емоции да са изцяло в негативния спектър е повече от голяма.
Автобусният билет до Пловдив е на цена 11лв, а разстоянието е около 150км. Автобуси има на всеки час - една наистина доста натоварена линия. При толкова работа и такива цени, човек би очаквал да пътува ако не луксозно, то поне достатъчно комфортно.
Може би в около 10% от случаите, ще попаднете в приличен автобус. В останалите 90% с изненада се оказвате натъпкан в потресаваща каруца или по-скоро дилижанс, като се има предвид, че той превозва между 55 и 72 души. Кочияшът много често е зле възпитано същество, което си мисли, че щом ще ви откара до там за където сте тръгнали, трабва да му направите тотемен стълб и ритуално да му се кланяте с благодарствени молитви на уста.
Това, което раздрусаното ви съзнание отказва да проумее всеки път при такова пътуване, е защо тези хора отказват да обновяват автопарка си по-често от веднъж на десет години. Простата сметка показа, че двуетажните автобуси на фирма Витоша Експрес, реализират оборот от почти 800лв в едната посока (те превозват по 72 пътници). Разбира се автобусът пътува най-малко по веднъж в двете посоки, което означава 1600 лв оборот в най-лошия случай. Предполагам, че правят и по два курса на ден. Разбира се има разходи за гориво, поддръжка, заплати, но... какво от това.
Автобусите на Хеброс Бус са по-читави но и там лъчът светлина е почнал да угасва...
Пътувал съм не веднъж и в други посоки и ако изключим междуселските автобуси, просто не съм попадал в такива пътуващи катафалки, като автобусите до Пловдив.
Затова винаги когато можете - не ги използвайте! Там наистина ще се сблъскате с третокачествена услуга на висока цена.

Прилагам снимка, в която виждате уплътнена с вестници "капандура" в автобуса, с който пътувах вчера.

Списание Едно - Рециклостил*

2007-11-05T00:37:00.000-08:00

Списание едно започна да излиза на изцяло рециклирана хартия. Това е първата добра новина. Втората е, че на рециклирана хартия нещата също могат да изглеждат много добре. Да се надяваме, че са повлекли крак и ще виждаме все повече "зелени" издания!

*Рециклостил е заглавие на материал от новия брой на списание Едно.

Това никой кмет не може да го оправи

2007-10-17T07:46:00.000-07:00

Без коментар.

Зелено

2007-10-16T01:40:00.000-07:00

Колко често оценявате зеленета салата и как се отнасяте към нея?
Като към даденост? Като към полезност? Като към нещо, чието съществуване по никакъв начин не зависи от вас?
Вчера беше еко-тематичния Blog Action Day. Колко е различен днешния?

Специална оферта за всяка тоалетна

2007-10-12T02:38:00.000-07:00

Ексклузивна, екологично чиста... (както са написали хората на опаковката) :)

Странната кампания на EVN

2007-10-08T10:07:00.000-07:00

EVN - елктроразпределителното дружество в Пловдив е подело странна кампания. Освен реклама, тя има за цел и да ви накара да пестите електроенергия, което само по себе си е чудесно и за това те получават моите аплодисменти и похвали!
Въпреки това, кампанията използва доста странни послания.

"Винаги тук, винаги с вас." Но защо децата трябва да учат на нощна лампа? Това по моите спомен се води за силно увреждащо очите действие.

"Редовно размразявайте вашият хладилник/фризер!" (?!?!?). Това наистина ме озадачи. Защо избраха точно тези уреди?! Които с модерните енергоспестяващи класове харчат колкото крушка, но компресорите им се включват много по-рядко. А отдавна повечето модели са с анти-фрост системи и размразяването просто не се налага или е не повече от веднъж в годината.

Отворете си картинката и прочетете. Аз лично се почувствах като Робокоп. :)

Българският "Сървайвър" - още едно недоразумение

2007-09-29T12:36:00.000-07:00

Преди два дни гледах епизод от изданието на българският "Сървайвър".
По различни поводи съм казвал на приятелите си какво мисля за времето. С него нямаш голям избор. Единственото, което можеш да направиш, е да го изгубиш, а едничката ти утеха е да го правиш по начини, които да ти носят усмивки и удовлетворение.
Е, гледах това... нещо по Би Ти Ви и се чудех, защо си го причинявам. Не съм сигурен на какво ми прилича това така наречено риалити шоу. Може би на нещо като нискобюджетен опит за екшън-трагикомедия. Казвам нискобюджетен без да знам колко пари са вложени, но виждайки какво са произвели тези пари. А то е потресаваща скука във формат "Бързи, смели, сръчни" за възрастни (веднага искам да кажа, че с удоволствие гледах "Бързи, смели, сръчни", когато бях дете). За съжаление тук много липсва детската непринуденост. Децата са естествени и забавни, а участничката, която изпъдиха онази вечер каза, че обичала да манипулира хората (ха!).
В мисията "Робинзон" (както се казва този сезона на българския "Сървайвър") имаше странни, нелепи препратки към "Карибски пирати", което наистина повиши настроението вкъщи, като предизвика смях и подигравки. Защо тези хора се опитват да се целят там, където е стрелял Джери Брукхаймър, вместо да се придържат към отдавна неексплоатирания сценарий на "Робинзон Крузо"? С него поне щяха да се изложат по-малко. Ако искат да постигнат истински драматизъм - ами нека да снимат филм, а не риалити шоу (макар пак силно да се съмнявам в успеха). Там актьорите ще репетират, ще правят повечко дубли, ще вкарат може би компютърна анимация...
Не си губете времето с този сакат опит за шоу или каквото и да е там!
Прочетете нещо, направете си сандвич или вечеря, пийнете с приятели, правете секс, поразровете се в нета, блогвайте и изобщо - изберете по-смислен начин за удовлетвоерние и усмивка! :)

За Албена, морето и рекламите

2007-09-24T04:03:00.000-07:00

Трудно ми е да определя к.к. Албена като място. Някаква странна смесица от соц, с амбиция за цъфтящ капитализъм е усещането, което остави това място у мен. Фестивалът на асоциацията на рекламните агенции ФАРА, събра около 1000 души тази година. На фона на лошото време, понавлечените немски туристи и рекламистите, сновящи между хотелите си, презентациите и нощните купони, Албена изглеждаше полу-празна. По някакъв неясен за мен начин високите цени на всичко там, неизменно се комбинираха с натрапчивото усещане за ниско качество. Не мога да обясня на какво точно се дължи това... Може би на факта, че когато мястото представлява група пейки и маси, под прозрачна найлонова опаковка, не очаквам да плащам между 10 и 15лв. за най обикновена пица. Или на майстора на дюнери, който брои пържените картофи и винаги е изправен пред екзистенциалния въпрос: "Пет ли да сложа или шест?". Или на 8-те лева на час за Интернет във фоайето на хотела (5 лв за час уайърлес карта), които ме върнаха 10 години назад в цените за достъп до мрежата (макар че даже тогава в интернет клуба на пл. Славейков цената беше 5лв за час).
Комбинацията между хотелите и заобикалящата ги среда е някак... еклектична. Липсва хомогенността на цялостния пейзаж.
Изкарахме много хубаво. Но го дължим само на себе си, което наистина е добра новина за нас и не-добра за Албена (но на кой ли там му пука).

По-долу прилагам фото-репортаж. :)

Турситите оставят пари по морето...

...което ги прави господари на плажа.

Безценни уроци по външна реклама за жадните рекламистки очи. Първи закон на бизнес начинанията в Албена: "Вашите пари могат да станат и наши!". Следствие - да се използват всички достъпни езици в подкрепа на изпълнението на първия закон.

Някои се възползват от спокойствието в края на сезона.

Италия - на една мисъл разстояние :)

2007-09-21T08:58:00.000-07:00

Sofia urban art 4

2007-09-21T08:53:00.000-07:00

Някъде на Патриарха.

Такси в България - мускетарски лозунги и други абсурди

2007-09-21T01:15:00.000-07:00

Таксиметровите шофьори отново се активизираха. Според това, което прочетох в zagrada.bg, те са измислили много смешни "хитринки" за това как да вземат още и още. Например 1лв. такса за багаж. Както и 1лв. такса "амортизация" при повече от един пътник. Бурен и неудържим смях - това предизвикват у мен странните напъни на таксиметровата интелигенция. Сигурен съм, че има много свестни хора, които карат такси, още повече че аз съм редовен клиент. Има обаче и други. Вчера един шофьор надълго и широко (след като сам подхвана темата) ми обясни, как такситата били за богати хора. На въпросът ми какво ще правят ако клиентите им намалеят, той каза че какво му пукало, след като тогава той щял да си прави парите с 5 курса, вместо с 50 както сега. Така бързо разкри основният проблем - мързела! Ами на тия хора просто не им се работи. Или поне на част от тях. Извинявам се на всички, които не страдат от този синдром и по неволя се намират в положението да возят хората за пари, вместо да се занимават с това, което могат по-добре.
Такситата обаче си имат синдикати, а пък техните синдикати (както се оказва) си имат асоциация. Това прилича на нещо като дериватите във финансовия свят, например опциите. Дериватите са производни продукти, само дето в този случай става дума за нещо като производен продукт на бюрокрацията. Девизът на “Асоциация на таксиметровите синдикати в България” (АТСБ), според собствения им сайт гласи: "Един за всички - всички за един!". От първа страница те ни УВЕРЯВАТ (?!?!?) смело да застанем зад него. Очарователна е сплотеността на всички онеправдани труженици-мускетари, пред лицето на злия кардинал - клиентът. Очевидно всички бедняци, трябва да слязат най-накрая от жълтите коли и да ги отсътпят на онези, които разполагат по рождение с права да ги ползват - хората със синя кръв.
В тази връзка аз предлагам още няколко такси, които биха имали силно ограничаващ ефект върху незаслужилите да ползват преференциалната услуга:

Такса върху килограм живо тегло над определена норма. Например 1лв. (който явно е подходящ за всички неща от този сорт) за всеки килограм живо тегло над 48 за жените и над 70 за мъжете. Дрехите влизат в теглото. Който се навлича - значи има пари да плаща!

Такса "успешен край на пътуването". Време е да се въведе логичнен последовател на началната такса. След като сте си платили да се качите, трябва да си платите и че стигате живи от точка А до точка Б. Да бъде пропорционална на големината на града (съответно на трафика). За София би трябвало да е около 2лв.

Такса "изгубено време". Отново пропорционална на рамките на града. За София да влиза в сила за всяко пътуване под 15 минути. Каква е тая глезотия да използвате такси за по-близки дистанции?!?!

Такса "ляв завой". За всеки ляв завой по време на пътуването. По един лев за всяко причинено неудобство.

Такса "мръсни обувки". За всеки, който не си е почистил обувките от кишата, калта и праха, преди да се качи в луксозните жълти возила (каквито разбира се са всички таксита по подразбиране). По 2лв на човек.

Такса "аниматор". По 3лв на човек, за забавлението, което осигурява шофьора на пътнците с духовити шеги, коментари на трафика и всичките му диалози с пътното движение, плюс запознаването с особеностите в политическата обстановка и спорта в страната и по света. Това си е интелектуален труд все пак, а той е по-високо платен.

Да им пожелаем късмет в дуела!

Обувки на лизинг

2007-09-19T06:55:00.000-07:00

Ето до какво доведе развитието на търговията на дребно. В центъра на София вече можете да си купите обувки на изплащане. :)

кръстовището на "Граф Игнатиев" и "Шишман".

Сайтът на ЦИК - едно сбъднато нещастие

2007-09-18T09:06:00.000-07:00

Местните избори в България са на 28 Октомври тази година. До тогава остава малко повече от месец. Какво има на сайта на Централната Избирателна Комисия по случая?
Нищо.
Дълбока мъгла и пълна секретност са покрили предстоящите избори. Няма условия, няма кандидати, няма дори дата. Няма никакви индикации, че това ще се случи изобщо някъде и някога в нашата Вселена. Но пък наскоро учени демонстрираха синтез на античастица, което разбира се даде силно оръжие на ЦИК - хакери са преместили подробно информиращите и изпълнени със съдържание страници от сайта в Анти-Вселената. Както се казваше в рекламата на Budweiser - True, true.
Какво да ви кажа по този повод? Пазете се! Ако срещнете двойника си в Анти-Вселената не забравяйте, че евентуалното ръкуване с него ще доведе до пълна и незабавна анихилация т.е. бърз и ефектен край на съществуването ви, който аз си предствям като потресаваща сцена от "Седморката на Блейк". Разбира се един вариант е да не ходите да гласувате, но от високата трибуна на блога си, аз не бих си позволи да ви агитирам нещо подобно. :)
Просто се запознайте с квантовата физика или поне си опреснете общата, в случай че се наложи да реагирате бързо. :)

________________
Бележка под линия
Адресът на сайта на ЦИК е този: http://www.is-bg.net/cik2005/
Вгледайте се, има нещо гнило там. Пише 2005, което подозрително навява на 2005 година. Така е защото ЦИК изглежда няма самостоятелен сайт. Има само нещо, което май се попълва пост-фактум от Информационно обслужване. Във векът на информационните технологии това демонстрира какво? Гъвкавост? Адекватност? Актуалност?
Не. Нищо хубаво.

Вторнични ЗА и ПРОТИВ

2007-09-04T07:16:00.000-07:00

ПРОТИВ: Малоумната шофьорка, на чисто нов VW костенурка, която надуваше клаксона зад човека, спрял с колата си пред пешеходната пътека на "Иван Вазов" и "Раковска", за да пусне пешеходците. Ново доказателство, че независимо каква кола караш, ако спирачката ти е в главата, а ауспуха в задника замърсяването, което причиняваш е от най-тежката възможна форма.

ЗА: Полицаят, който отиде при шофьорката от горната случка с думите "Я сега, вие дето много можете да свирите, спрете ей тук, веднага след кръстовището!"

Какво да кажа аз... Ами явно жената може само да свири и гледа да решава всички проблеми с това. Само дето никой не и е казал, че не с всеки инструмент става. :)

Sofia urban art 3

2007-09-04T01:52:00.000-07:00

Градинката пред народния театър.

RE: Флаш моб за Рила

2007-08-31T02:16:00.000-07:00

По принцип намирам онлайн петициите за леко цинични и затова изключително рядко се подписвам под такива. Те приличат най-вече на удобен начин за демонстрация на отношение към даден проблем. Едно отговорно пасивно, отношение. Едно от нещата, които в България приличат на това да идеш в някоя далечна, самотна гора и да крещиш колко си недоволен от нещо. Активното отношение в България трудно провокира реакция от страна на съответните властимащи. А какво остава за пасивното. Затова, ако някой има нещо да казва или прави, по-добре да го прави наистина, защото все още по-голямата част от живота се случва в реалния свят.
Протестите за Странджа имаха ефект и аз искрено поздравявам хората, които бяха там, защото аз съм един от онези, които удобно си следяха нещата от компютъра.
Сега поздравявам и онези, които протестират за Рила и им желая успех! А може и да се присъединя.
Иначе тя природата сама ще си ни раздаде големите шамари. Сега само ни подгрява, за да се научим да плуваме добре и да ходим по жар едновременно.

Jelly Beans classic

2007-08-31T02:10:00.000-07:00

Мобилтел пак мотаят преносимостта!

2007-08-30T01:19:00.000-07:00

Какво повече да кажа за тази фирма, освен че са супер дразнители!
Вече наистина ми е много трудно да си отговоря на въпроса защо съм им клиент от толкова години. Очевидно много много ги е страх! Очевидно има и защо.

Sofia urban art 2

2007-08-29T05:33:00.001-07:00

София, ул. "Шишман".

За бога братя, открийте застраховките!

2007-08-29T04:40:00.000-07:00

Вече наистина ми омръзна да чета, как тези или онези производители искат държавата да ги обезщетява и подкрепя поради лошите им реколти.
Разбирам колко е тежка борбата със земята. Разбирам и че там правиш каквото трябва и каквото можеш, а за останалото - "каквото Господ реши", както казват хората. Но именно за случаите, в които Господ е решил друго, са измислени застраховките. Ниската икономическа култура или откровената "скръндзливост" на много селски стопани, води след себе си това, което се случва все по-често. Не може да засееш стотици декари с пшеница и да не я застраховаш! Не се прави така по дяволите! Това е идиотско неуважение към собствените ви пари и труд! Това е едно идиотско самоуни(що)жение! Защото после минава някой град, който смила всичко или не дай си боже не пада капка дъжд, и в крайна сметка разгневени групи от хора идват пред парламента да викат как трябва да им се плати сушавата година. Само че тези обезщетения излизат от моя джоб. Както и от джоба на много като мен. Излизат по два пъти, защото веднъж парите отиват за някакви помощи, а после плащам повече в магазина, където цените са скочили, заради сушавата година.
Всеки трябва да носи отговорност за бизнеса си. Плюс това, чудя се как биха реагирали, ако в перфектната година, когато всичко е било наред и са паднали дъждове колкото трябва, и слънце е пекло достатъчно, та ако тогава държавата каже "Плащайте сега данък "добра година""... какво ли ще стане тогава? А?!?!?

Sоfia urban art

2007-08-28T00:48:00.001-07:00

Градското изкуство на София.

RE:Статус на ситуацията с найлоновите торби на търговските вериги

2007-08-28T00:46:00.000-07:00

Благодаря на онзи, който макар и анонимно е допълнил статуса. Копирам коментарът му по-долу:

(София)
Фантастико: продават ти торбичка. Безплатната не може да издържи един хляб :)
BMB: продават ти торбичка. Безплатната може да издържи един хляб и едно кисело мляко :)

Една консерва кавърма в днешните ПРОТИВ

2007-08-27T03:03:00.000-07:00

Никога повече! Внимавайте да не се объркате и вие. Лозовите сърмички са добри, но това... това не си го причинявайте в никакъв случай!

Отгоре имаше и малко месо все пак. Но какво месо само....

Понеделнични ЗА и ПРОТИВ

2007-08-27T01:28:00.000-07:00

ЗА: blackle.com - черната търсачка на гугъл. използвайте я, за да пестите енергията, която иначе белия екран хаби. обмислям преминаване на черен фон и тук, но опитът ми от другия блог показва, че четенето на бели букви на черен фон изморява. може би ще помисля за компромисен вариант.

ПРОТИВ: Магазините "Фамилия". Тази верига или поне магазинът, в който по неволя или от мързел понякога пазарувам, изглежда никога няма да се оправят. Продадоха ми развалено прясно мляко вчера. И ако не беше след работното им време когато го установих, щях да им го върна без да се чудя, както съм го правил преди с пилешко. И от другите им магазини, в които съм ходил нямам добри впечатления.
Не ходете там!

Петъчни За и Против

2007-08-24T06:16:00.000-07:00

ЗА: Booktrading. Момичетата в книжарницата до Славейков бяха изключително любезни и ни обърнаха много внимание. Това което търсехме беше "Парфюмът" на Зюскинд, но на английски. След като беше свършила в тяхната книжарница, те прозвъниха всичките си други, откриха я в една и ния доставиха на място в рамките на 10-на минути.
Аплодисменти!

ПРОТИВ: Български пощи. Централата в София. Три жени умават пред екрана на съмнително стар компютър, докато изнервени граждани чакат да си купя плик. И чакат. И чакат. След което трябва да отидат на друго гише, където да им претеглят пратката и да им вземат парите.
Въпрос: "За колко време горе-долу ще стигне до Щатите?"
Отговор: "Аааааааааа, никакве срокове не даваме!"

Ууууууууууууууууууууууууу!

Кой ще спре глобалния калорифер?

2007-08-24T01:10:00.000-07:00

В дневник.бг прочетох, че прогнозират как ще са необходими по $200 млрд. за да се задържат вредните емисии до 2030, на нивото им от 2007. Но това едва ли щяло да е достатъчно.
И тъй като темата остава и ще остане още дълго актуална (поне за мен), реших да направя едно блиц допитване.
Според вас кой или какво ще има истински ефект върху спирането или поне намаляването на глобалното затопляне?
Хайде, бъдете лаконични - по едно изречение на човек за това какво ще стане.

Измислих нова дума! Гадус!

2007-08-23T08:56:00.001-07:00

Докато преглеждах коментари, открих правописна грешка в един от постовете си (не че сигурно няма и в други). Написал съм "гадуси" вместо "гРадуси" по Целзий. Като се замисля обаче, тия стойности са си баш гадуси! Те са толкова противно, задушаващо ГАДНИ, че това "Р" в думата просто е излишно. Ето защо от тази висока трибуна обявявам новата мерна единица за температури над 34 градуса по Целзий - ГАДУС!
Радвайте и се и я използвайте с внимание!
Хау! :)

Какво се случи с билетите за кино?

2007-08-23T05:36:00.000-07:00

Обичам киното. Използвам го най-вече за разтоварване и ходя, за да гледам по-зрелищни филми, където технологиите носят удоволствие. По-сериозните мога да си ги гледам и вкъщи. Това, което напоследък се питам, е какво се случи с цените на билетите? Сякаш за по-малко от година от 5, цената стана 7лв. в софийските кина. Това са 40% увеличние и на мен ми е трудно да намеря основания за него.
Да са живи и здрави хората, които сигурно печелят прилично. Продават не млако реклама покрай прожекциите и билетите, а като добавим и пуканките за по 2-3 лв. и напитките, представени с минерална вода за по левче и кола (която не искам да си спомням вече колко струва), нещата наистина стават хубави.
Индустрията работи! Браво!

P.S. Чакайте да пресметна при това състояние на нещата, кога очакваме да спре пиратството. Амиииииии...................никога?

Статус на ситуацията с найлоновите торби на търговските вериги

2007-08-23T01:36:00.001-07:00

Липсва осезаема промяна. Като изключим инициативата на ЦБА, за торбички от бързоразграждащи се материали (за която не знам до къде е стигнала), аз лично не съм срещнал промяна никъде.
В Пикадили продължават да продават големи найлонови торби, на клиентите си, но поне ги питат дали искат и при отказ им дават от безплатните по-малки.
В търговска верига Европа не правят дори това. Там просто не ви дават торбичка, а ако си поискате, тя винаги е голяма и платена, без опция за избор. Малките стари торбички все още съществуват, но се използват евентуално само за отделяне на нехранителните от храниелните продукти.
Нямам информация някоя от другите вериги да е променила практиките си в тази посока.

Духless

2007-08-22T08:10:00.000-07:00

Прочетох тази книга. Четох рецензии, хора ми казваха за нея.... През цялото време докато я четях очаквах, че "вече ще започне да става добра". Но не стана. Даже и след онези 150 страници, за които бях предупреден, че едва ли ще ми харесат.
Не разбирам какво толкова е затрогнало хората. Дали декадентския стил, дали циничния поглед, дали нещо друго...
Четете Пелевин.

Дишай!

2007-08-21T00:33:00.001-07:00

Тази сутрин прочетох в Дневник, че фитопланктонът е източник на между 30 и 50% от кислорода (дишате ли?) на Земята, а поради замърсяването на океана прогресивно загива. Разбира се това е част от така актуалната тема за голбалното затопляне. Поствам тук нещо, което съм писал в друг блог и намирам за подходящо за случая.

Гасете си лампите!

Глобалното затопляне е факт.
Не че сте се примирили. По-вероятно сте чували напоследък за него, а най-сигурно се съобразявате стриктно и със съжаление с факта, че всъщност нищо не зависи от вас. Разбира се в рамките на преброените ви дни от следващите няколко десетки години, нивото на океана може и да не се вдигне с онези няколко метра, които ще докарат Венеция пред прага на собствения ви дом. Само дето работата далеч не била само в нивото на океана. Как ви се струва тази зима? А лятото на 2005?
А, да! Колко смелост ще ви стигне, за да преброите дните на децата си, вместо да им оставите шанса сами да решат до кога да могат да броят?
Свети ли лампата в коридора? А компютърът ви в коридора ли е? Ето затова, докато вие четете блогове, а лампата в коридора свети, някъде някой делфин умира. Или някоя бяла мечка. Или тигър.
Нищо не зависи от вас.
Или не...?

Полъх от миналото

2007-08-20T07:08:00.000-07:00

Помните ли тези маратонки? Имаше време когато те бяха сред пазарните лидери, защото конкуренция почти липсваше. Има и едно поколение, от което почти всеки е скъсал поне един чифт Ромика. :)
(да не се бърка с носталгия!) :)

Те вече не са там

2007-08-17T01:52:00.000-07:00

Те наистина вече не са сами. Дори вече не са там. Медиците се върнаха от Либия, но знаците от този странен напън - кампанията "Не сте сами", продължават да ни пресрещат на всеки ъгъл. Вече живея с усещането че това се е превърнало в персонално послание към всички хора. Един вид като национална психо-терапия, чрез която ни успокояват. Досадно е когато трицветната панделка гледа от всякакви витрини и опаковки. Кога ли производителите ще се решат да я махнат?

2007-08-15T03:08:00.000-07:00

Това не съм аз. Аз не карам.
Но някой ден и аз ще съм икономичен.

Jelly Belly is the best! :)

2007-08-13T09:49:00.000-07:00

Тези малки разноцветни бонбончета няма да намерите в българските магазини. Те са с различни вкусове, които са обозначени на гърба на плика. Има стандартните - малини, боровинки, къпини, цитруси и други от сорта, но има и екзотични като например нещо подобно на сироп за кашлица, анасон и даже такива с вкус на пуканки. :)
Приличат малко на тези от Хари Потър, но няма такива с вкус на ушна кал. :)
Енергийната стойност на всяко драже е 4 калории. Опаковката още твърди "no fats".
Дано някой почне да ги внася скоро.

За фенове и любопитни - http://jellybelly.com

Созопол vs. Аполония

2007-08-13T09:38:00.000-07:00

Прилагам снимка от "стария" град на Созопол, където очевидно старото вече не е модерно. Имам спомените си от преди близо десет години, когато всичко в града беше съвсем различно. Не че сега няма атмосфера. Просто тя безумно далеч от това, което правеше от почивката истинска такава. Това не е мястото където искам да почивам. А е било.
Жалко.

Първо качество природа

2007-08-08T07:05:00.001-07:00

Враца.
Без коментар.

Наръчник за работа с банкомати?

2007-08-08T05:42:00.000-07:00

Банкоматите са удобни и това не бива да бъде поставяно под съмнение. Към днешна дата в София има стотици, което безспорно увеличава полезността им. Друг необходим аспект на последната е унифицирано меню за работа на всички банкомати. Преди години, на всеки банкомат можеше да се прави едно и също. Сега вече не е така. Ето някои сериозни неудобства, с които се сблъсках в неколкократните си опити да регистрирам картата си за разплащания през интернет.
Първо се оказа че пина на новоизвадената си карта мога да сменя само на банкомат на ПИБ (от където е самата карта). Там обаче не можех да въведа кода за регистрация в Epay.bg, просто защото изобщо няма меню "Други услуги". Това се оказа сериозно предизвикателство, защото обиколих доста банкомати преди да намеря подходящ. Когато най-после триумфирах с успех, се оказа че операцията е невалидна (сертификатът, който издава Epay важал 48 часа, които вече бяха изтекли). Нова регистрация, ново търсене....

И всичко това в София, където банкоматите са под път и над път. Какво е в по-малките градове не искам да си мисля.
Сигурно оправданието е сигурност. Дано наистина е така.

Да чуват ли клиентите ти?

2007-08-07T08:30:00.000-07:00

Преди по-малко от час се опитах да се сдобия с чифт нови слушалки. Тъй като вече няколко чифта заминаха пред погледа ми тук, в офиса, не мисля да купувам върха на техническата мисъл. Това е един голям компромис, тъй като все пак аз имам претенциозни уши, които търсят качествен звук.
Как си купуваме слушалки? Би трябвало да е лесно. Три бързи стъпки.
1. Отиваме в магазина.
2. Избираме.
2. Харесваме си марка и модел и ги прослушваме (може да се наложи да чуем няколко марки и модела).
3. Избираме един и го купуваме.

Как се случва на практика?
1. Отиваме в магазина.
2. Избираме.
3. Искаме да прослушаме каквото сме си харесали, но срещаме от учуден, до потресен поглед на продавача, който ни обяснява, че са запечатани и няма как да ни ги разпечата за да ги чуем.
4. На свой ред гледаме невярващо.
5. Тръгваме си разочаровани.

Това упражнение се повтори няколко пъти, като кратката ми обиколка тръгна от Германос. Там искрено учудения продавач ми обясни как моделите им са запечатани и не мога да ги чуя. Огледах се. Пълно с GSM апарати. Човек може да ги вземе, да ги оглежда, че даже и да изпусне някой случайно. При това апарати за сума пари. Те са оставени там да се пробват.
Но слушалки за 10-15-30 лева не могат. Скъпо е да се разпечта чифт за проба. Клиентите ще си ги избират по вид и характеристиките им написани на гърба на опаковката, сякаш всички са длъжни да знаят що е то мерната единица ом и какво е приложението и в звуковата техника.
В магазините за компютърна техника по Раковска не срещнах по-голямо разбиране. Не се и мъчих дълго.
Всичко това ми изглежда, като да ида да си купя кола и да ми кажат, че не мога да направя пробно кръгче. Или пък да си купя плейър, но да не мога да го чуя преди това.
Хм.
Странна стратегия с неясна поне за мен цел.
Повишаване на продажбите? Очевидно не.
Грижа за клиента? Хмммммммм....мммне.
Анти-грижа за клиента? Не. Това е по-скоро ефект, но едва ли е цел. Или пък е по-скоро дефект отколкото ефект...?
Изчерпах се откъм идеи.
Предлагайте и предполагайте. Може пък да го измислим!

трето качество новини

2007-08-06T12:24:00.000-07:00

Преди малко гледах новините на бТВ. Катастрофи, кражби, наводнения, болно от СПИН доминиканско дете (това пък за какво беше?!?!) и цялта тъмна гама от цветове.
Това ставало в страната и по света, казват. Икономика явно няма. Или по-скоро тя се свежда до курса на еврото и долара.
Трето качество клюки, уважаеми. Това гледах по новините на бТВ.
Тъпо.

So... who owns YOU?

2007-08-06T05:26:00.000-07:00

Интересна статия за дигиталните самоличности, които все повече от нас наистина имат.

If our digital personalities are the sum total of the digital traces that we leave across the web, then the question of trust and ownership arise here. It is not just about the files and connections. It's about something more important.

So ... who owns YOU?

Целия материал, който не е никак дълъг, можете да видите тук

Ретро безумия

2007-08-02T01:31:00.000-07:00

Пловдив е градът на моето сърце. Там съм роден, отраснал и живял 20 години. А вижте какво се случва....

CBA - зелена стъпка в правилната посока!

2007-07-30T03:41:00.000-07:00

Хората от ЦБА стават по-зелени. Поздравления за идеята! Очакваме изпълнението.
За повече информация вижте тук.

Първо качество данъци. Най-после!

2007-07-29T10:18:00.000-07:00

Преди малко обявиха новината на изминалите поне 10 години, за всички изстрадали данъкоплатци на любимата ни страна! От 1 януари следващата година, имаме плосък данък от 10% върху доходите на физическите лица и 3% намаление на осигурителната тежест. Дълго, много дълго чакахме някое правителство да прояви смелост и да предприеме тази решителна стъпка. Още повече, че историята на последните години не веднъж доказа успеха на това начинание във всички страни, които въведоха плоския данък. Малко е иронично, как лявата идея, която дълго "не даваше" на предишните управлявали да рискуват да изгубят пенсионерите като електорат, беше заобиколена тозно от този кабинет. Мен лично не ме интересува дали и колко популизъм има в този случай, защото е ясно че той не е в малки количества (втора десятка и за пенсионерите все пак, избори.... :) ). Важното е, че стана. Или по-точно - да стане!
Ура!

И сега голямата планирана черна точка. Историята с Българската Банка за Развитие, която правителството е замислило, звучи направо налудничаво, особено на фона на последните новини по-горе, които демонстрират най-после здрав разум. Това ще бъде не просто греда в мача. Това ще е жесток автогол, който се надявам да бъде избит от далновиден вратар или защитник. Надявам се това с банката да е резултат от слънчасването на някои хора, а това са данъците да не е. Във всички случаи обаче се забелязва някаква странна непоследователност в политиката.
Хм.

42

2007-07-25T00:17:00.000-07:00

Температурният израз на човешкото безхаберие по отношение на планетата, ни удря все по-жестоко. До скоро 42 беше смисъла на живота. Откри го Дъглас Адамс в "Пътеводителя". През настоящото лято това число започна все повече да прилича на табела на изхода от живота (или на входа на ада). Пресметнато в гадуси по целзий.
И преди е имало такива температури. Но сега глобалното затопляне е модерно и изглежда, като нещо, което ни дава възможност за по-активно отношение. И тъй, като вече добре сме се затоплили (и очевидно сме модерни), може би е време да станем и по-активни, за да върнем на 42 старото му значение, с което всички се чувствахме по-добре.

Euroline - без грижа за клиента

2007-07-20T07:02:00.000-07:00

Историята накратко. Една колежка си купи наскоро телефон на изплащане. В договора си е посочила че иска да получава извлеченията от картата си Euroline, на служебния адрес. Човекът, който въвеждал данните обаче погрешка написал, че желнаието и е да ги получава на домашния. Не е ясно как договорът и дойде на служебния. Но самата карта и извлечението са ходили на другия и разбира се са се върнали, защото там не е имало никой. Сега ще трябва да и го пратят с куриер тук. За нейна сметка!?!?
Как се нарича това? Ами има много имена - нахалство, безочие, глупост, ненормална работа и какво ли още не. Ако бях аз, нещата нямаше да останат така. Тя просто не иска да си губи времето повече с тях.
Това, което мога да направя, е да постна тук краткия и мейл диалог с Euroline, след всички телефонни разговори. В него ясно ще видите, че тези хора просто нямат идея как да запазят клиентите си. Или пък просто не им пука.

Ето нейното писмо (на латиница, за да е сигурна че ще го прочетат):

Zdraveite,
ot obslujvane na klienti na EuroLine, me uvedomiha, che moga da promenia adresa za poluchavane na PIN i mesechni izvlechenia, kato napisha i izpratia po mail, molba svoboden stil i priloja kopie ot lichnata mi karta.
Tui kato v Zaiavlenie-Dogovor za izdavane na kreditna karta izrichno e posocheno, che jelaia da poluchavam tezi izvlechenia na slujebnia si adres, no niakoi ne e otchel tova i e vuvel domashnia mi adres za korespondencia ot tam prozilizat mnojestvo problemi.
Edin ot koito e, tova che se nalaga da pisha do vas, drugia e che ne moga da si polucha kartata, tui kato logichno do kato sum na slujebnia si adres na domashnia mi da niama nikoi i kuriera da ne moje da ia dostavi.
Suotvetno dostavkata ot strana na kuriera za vtori put do men, shte mi struva 2 lv. Koeto da rechem che e nishto v sravnenie s vremeto, koeto shte izgubia v zvunene, pisane i korespondencia.
Ako vashite slujiteli biaha po-vnimatelni i vpisvaha pravilno posochenieto ot klientite danni, smiatam che e logichno i klientite da sa po-dovolni, neshto, kum koeto triabva da se stremite.
Ako li ne, prosto ne iziskvaite podobna informacia, sled kato taka ili inache tezi izvlechenia si otivat kudeto vie pojelaete.
Oshte po-interesen e fakta, che kopieto ot zaiavlenie-dogovor za izdavane na Kreditna karta go poluchih na Slujebnia si adres.
Interesnoto v sluchaia e kak ednoto neshto go poluchavam na slujebnia si adres, a drugoto izvednuj na domashnia.

Ето отговоът им:

"Здравейте , Молбата за промяна на адрес за кореспондеция и преиздаване на Пин код е отразена от страна на дружеството . Като допълнение Ви предоставяме и следната информация , относно ползването на кредитната карта: "
(следват лични данни, които няма да поствам)

Няма да коментирам, но ви агитирам:
Не използвайте "услугите" на тези хора! На тях не им пука за вас!

За бюрокрацията и влиянието й

2007-07-19T07:46:00.000-07:00

Какво се случва когато в един прилично работещ часовник, добавите нови зъбни колела?
Възможни са няколко неща:
1. Да стане перфектният часовник.
2. Да стане по-скъп, защото се увеличават използваните материали (ако добавките са от скъпи материали ефекта се мултиплицира).
3. Да спре да работи както трябва.
4. Изобщо да спре да работи.

Въпросът е по какви точно причини решавате да добавите допълнителни елементи, към една прилично работеща система?
Стремежът към съсвършенство не е лош, но може да бъде порочен и опасен.

Преди няколко дни, момиче от поддръжката на компютрите, във фирмата в която работя, дойде да смени антивирусната ми програма. В последствие се оказа, че цената, която е трябвало да "заплатя", са администраторските ми права, на компютъра, на който работя. Това е резултат, от новата фирмена политика, която разбира се има за стремеж да въведе ред там, където до скоро е царял хаос.
Какво се случва на практика? От година насам, момчетата по поддръжката рядко са успели да помогнат с нещо тук. Често обаче са правили странни неща и даже пакости. Ах тези палавници! Тъй като бързо усетих, че ефектът, който най-често те постигат е от тип "торнадо 3-та степен" (идват, правят нещо, тихомълком си тръгват и inbox-а ти вече го няма), аз спрях да ги викам и си поех нещата сам, като разбира се в случаите, когато не съм могъл да се справя с нещо, съм ги викал. Междувременно "поех" и поддръжката на целия маркетинг екип, като проблемите обикновено не са сериозни и не изсикват да си Бога на Windows за да се справиш.
За да мога сега да включа едно USB, на комоютъра си, трябва да викна някое момче/момиче от поддръжката, което да смени буквата на устройството ми.
Отказът за връщане на правата ми беше, че в моя конкретен случай, да имам права създавало повече проблеми, отколкото преимущества. Малко лично, а! ;) Знаех си че тези момчета отблизо следят всяка моя стъпка, за да могат някой ден да ме пратят в дебрите на дълбоката депресия с едно мощно воле от типа "Вече нямаш права, ха-ха!!!". Ето че успяха. Всяк нощ се въртя неспокойно в леглото и сънувам как се опитвам да сменя датата на компютъра, но той ми се подиграва с глупавия надпис, че аз съм един прост юзър, който не може да прави такива неща!
Тъжен съм. И затова нямам сили повече да се занимавам с чуждите компютърни проблеми, както нямам възможности да се занимавам с моите. А и съм убеден, че момчетата най-после са успели да намерят начин да сложат подходящ драйвер на Mac-a на маркетинг мениджъра на фирмата, която иначе от няколко месеца е принудена да печата чрез мен, пращайки ми по мейла всичко, което трябва да стигне до принтера (скоро ще ги викна само да изприпкат тук и да го инсталират. Не вярвам да им отнеме повече от два-три дни). Сигурен съм също, че на някой от тях ще му хрумне блестящата идея да използваме принт сървъра тук не само като принт сървър (не че те се сетиха за това), а и като обикновен сървър, който ще ни е безценен с неговите 80GB, особено на фона на мижавите 2, които те дават иначе общо на всички (няма и 400 души) във фирмата.
Тъпо е да хвърляш човек, в зимата на неговото недоволство, защото нямал достатъчно убедителна аргументация да не му усложняваш живота. Още по-тъпо е да внасяш излишна бюрокрация там, където не е имало нужда от нея (нищо, че наричаш процеса "обслужване от външна фирма"). И най-тъпо от всичко, е даже да не се усещаш, че работиш срещу колегите си, вместо заедно с тях.
Не че не е хубаво да има фирмена политика. Само дето тя не трябва да е с гъвкавостта на бастун!
Така ли се прави бизнес?
Ами не.

Та той часовникът ще продължи да си работи в този случай.
Но май няма да знаем наистина колко е часа...
Жалко.

Nestle Мура с фъстъци... и още нещо

2007-07-18T07:54:00.000-07:00

Приложените снимки направих в автобус за Пловдив. Не знам какво е това по вафлата, което се вижда на тях. Не посмях и да опитам, за да разбера...

до Турция и назад

2007-07-16T08:03:00.000-07:00

Една седмица в Турция.
Преживяването си струва. Страната е твърде голяма обаче, поради което една седмица е малко.

1. Турците са изключително приветливи и сърдечни хора. Останах много силно и приятно впечатлен.

2. Пътуването с автобус до Турция е интересно преживяване. Използвахме фирма "Мариета Мармарис". Приличен автобус, добро обслужване (вода, кафе, кола, фанта, че даже и меденки - един добър customer care).

3. Жегата беше ужасна, но бирата (Пилзен) беше много добра. Цена - 2,5 до 3 лири за половин литър, при курс около 1,10лв за 1 лира.

4. Егейско море е чисто и изключително солено. Експериментирах да стоя във водата изправен, с ръце и крака плътно събрани и само поел дълбоко дъх. Не потънах.

5. Плажовете, до които се добрахме бяха ужасно каменисти. Разхождайки се по гадния чакъл, бързо оценихме предимствата на финия черноморски пясък, който винаги сме намирали за даденост.

6. Олимпус е красиво антично място, на което определено има какво да се види. Турците ни казаха, че има blue flag, което обясних, като място от особено значение не само за Турция, но и за света. Нашата лична интерпетация беше че е нещо свързано с Юнеско. Там е забранено строителството. И предтсавете си - всички се съобразяват с тази забрана!

no comment

2007-05-29T05:43:00.000-07:00

Студентски град, неделя 27 Май. Това е снимка от едно място, което беше (а може би и още е) известно като "манджа стрийт". Както подсказва името, тук се хранят хора. Това, което е трудно за проумяване е, ЗАЩО?

Мобилни, като от градския транспорт

2007-05-29T05:33:00.000-07:00

Това е една странна кола, която видях една сутрин от трамвая, спряла на спирката пред УАСГ (бивш ВИАС). Не съм сигурен в предназначението й, но на задната врата пишеше, нещо от сорта "Ако вие не можете да дойдете при нас, ние ще дойдем при вас". Независимо дали това е нещо като подвижна будка за продажба на карти и билети, или доставка на билетчета до будките за продажба, намирам го за чудесна идея!
Не вярвах че градския транспорт ще успее да се включи в блога с положителен пост. Браво!

има такива места

2007-05-28T09:18:00.000-07:00

Синеморец, 2006. Едно лято, без луди купони и горещи страсти, но със забравената чистота на морето и заразителната приветливост на местните хора. Времето е друго в Синеморец. Там не е нужно да бързаш. Седмицата, която иначе е "само една" в галопиращото темпо на другите черноморски места, тук е някак достатъчна... Хората са спокойни и много много истински. Това придава на мястото особено очарование, а фактът че няма дори банкомат направо стреля в рецепторите ви за цивилизация и ви захвърля на плажа на спокойствието и истинската почивка. Има един интернет клуб и единствентото, което исках да направя с него през тази една седмица е да го пренебрегвам.
Добри кръчми с хубава кухня, домати набрани от градината, която виждаш през оградата, манов мед, един бар с истински яка музика до морето, двор с асма и хазяин, който ни гледа с усмивка в лицата, вместо в портфейла, и който никак не се беше притеснил, че до средата на престоя не му бяхме дали и стотинка, поради липсата на банкомат.
Два кроасана и горещо кафе, сутрин в магазина. Тъмните очила прикриват сънливите ми още очи, докато чакам да платя, а пред мен мъж пазарува бучка сирене, кашакавал, кремвирши и двулитрова бира. Местен е. Жената го записва в списък и двамата заедно си напомнят кога дъщеря му ще вземе заплатата, та да плати версиите. Няколкото глътки кафе се плискат в празния ми още стомах, а аз гледам тъпо в тези хора. Гледам и кафето ми загорчава още повече, защото се усещам такъв, какъвто съм на това място - натрапник дошъл от майната си с един джоб пари, който вече счита доверието между хората, за екзотична забележителност.
Учтив съм и се усмихвам на всички, с които общувам по някакви причини. Пожелавам им хубав ден. Правя го на всички места където ходя, но тук ми е по-приятно. Защото дните наистина са хубави в Синеморец и усещам как нещо се е отпуснало у мен така, както не е било отдавна.
Някой може да възрази и да каже, че в много села е така. Сигурно ще е прав. Аз просто рядко минавам по такива места. Но на морето ходя всяка или почти всяка година. И там такова нещо няма. Там има друго - излъскана учтивост и добре прицелен мерник, който разкопчава портфейла ми още с пристигането. Не че не искам да похарча парите си. Просто в Синеморец това ми донесе един истински голям кеф. Едно голямо густо!

личното ми отношение към пълните членове

2007-05-22T02:39:00.000-07:00

е че те са напълно излишни. Според мен изразните средства са думите, а не членовете, на които окончават. Изкушавам се да постъпя, като Йосарян в "Параграф 22" и да оставя само пълните и кратките членове от някой текст, за да видя какво ще се получи. Полагам старание да уважавам граматиката. Но не ми харесва в тази и част! Според мен естественото развитие на езика, подпомогнато от технологиите, скоро ще премахне тези рудиментарни органи от думите.

Как тротоарите стават паркинги в центъра на София

2007-05-21T11:15:00.000-07:00

Преди няколко дни в центъра на столицата...
Участъкът е от бул. "Васил Левски" в частта му от попа към НДК и показва как би трябвало да са разположени предпазните колчета по тротоара.

А ето как са започнали да ги разполагат няколко метра преди това:

Мъдър общинар или друг овластен патрон, най-после е решил да прекрати това безумие с широкия тротоар, така ненужен на пешеходците. Вижте красиво строените автомобили - новото място им е по мярка. Това дори не е трето качество. Това са безумства родени в недорасъл ум.

Първо правило.
Как да не ме хванат, че крада?
Като не показвам простотиите си в центъра на София.

Клиентите скъпи ли са ви?

2007-05-18T02:23:00.000-07:00

От вчера Селинет (интернет доставчика ни в Лозенец) упорито се опитват развалят иначе чудесните впечатления, които оставят у мен през последната година и половина. Интернет вкъщи няма, а техните обяснения са че има авария и до час и половина всичко ще е наред. И така няколко пъти.
Убеден съм, че аварията е факт и че работят по отстраняването й. Това, което не разбирам, е защо след като очевидно не са наясно кога ще я остранят, заблуждават хората. Аз лично се съобразявам когато ми кажат някакъв срок и чакам. И когато това се случва по няколко пъти започвам да се изнервям, защото не използвам мрежата просто за чат. Достатъчно би било да се извинят за неудобството и да си признаят, че не знаят кога ще бъде отстранена повредата по трасето.
Не се отнасяйте така с клиентите си! Това е неуважение към времето им, а то сигурно е ценно!